Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Аз ще намеря Трангх — рече Сутан, — и ще го убия.

— Само недей да го правиш заради мен.

Тя изсумтя презрително.

— Не се притеснявай.

Сийв се усмихна широко и Сутан разбра, че целият разговор е бил само уловка, целяща да я наостри за предстоящото преследване. Действително, какво знаеше той за Порт дьо Шоази, или въобще за Париж? Тя му бе нужна като водач и като стръв.

— Какво щеше да правиш без мен? — попита Сутан.

Сийв отпи от кафето си.

— Нека оставим ненужната храброст настрана — каза той. — Не искам да се опитваш сама да се справиш с Трангх. Вече веднъж си го правила и знаем резултата.

Лицето й пребледня от ярост.

— Това копеле Крис! Не съм му разрешавала да казва на никого.

— Може и така да е — кимна Сийв. — Но положението коренно се промени. Сторил го е от безпокойство за теб. Той…

— Не ме интересува защо го е сторил.

— Не ти вярвам. Човек трябва да е извънредно глупав или ограничен, за да смята така, а ти не си нито едното, нито другото.

— Мислиш си, че знаеш всичко, нали?

— Аз търся истината — отвърна Сийв. — В моята професия знанието неизбежно е най-ценната стока. — Той побутна с пръст чашата върху чинийката си. — Или, ако трябва да отговоря по пряко на въпроса ти, знам само онова, което съм видял или чул, и нищо повече.

— Когато видя Трангх отново — каза тя, — ще го убия. И ти си глупак, ако не ми вярваш.

Сийв сви рамене.

— Не се съмнявам, че ще опиташ, но ще бъде жалко, защото тъкмо сега той ще те унищожи. Според Думите на Крис, ти си прекалено изплашена. Или не е така?

Сутан извърна глава, но не каза нищо.

— Неестествено щеше да бъде, ако не се страхуваше от него — каза меко Сийв.

— Не се боя от Трангх — отвърна тя. — Боя се от себе си. — И Сутан му разказа за своята подготовка, за това, как Мън я бе научил да убива. Но премълча, че е убивала човек. Това беше нещо твърде болезнено, твърде лично и тя вече се питаше дали не бе сбъркала, споделяйки го с Крис. Фактът, че той знаеше за убийството и за последвалото й разкаяние, довело до опита да отнеме собствения си живот, я караше да се чувства слаба и уязвима. А Сийв и бездруго имаше обезпокояващата способност да я кара да се чувства така.

— Струва ми се, че Мън е направил добре, като те е обучил.

— Това е опростяване на нещата.

— Така ли? А аз мисля, че е реализъм.

Сутан наклони глава и го изгледа.

— Как приема жена ти твоята безчувственост?

— Не съм женен.

— Приятелката ти тогава. Сигурно си имаш някое момиче в Ню Йорк.

— Момиче? — каза той, като си помисли за Даяна. — Не знам.

Тя се засмя.

— Що за отговор е това „не знам“?

— Имам, да — каза неуверено Сийв, — но не съм сигурен…

— За нея или за себе си?

Сийв допи кафето си.

— Хайде да вървим. Тук и без това е много претъпкано.

— Точно като в Ню Йорк, нали? — Тя сложи ръка върху неговата. — Седни. Моля те. Не каза ли преди малко, че ние сме просто двама непознати. Не би трябвало да има нищо, което да не можем да си кажем един на друг. — Тя се усмихна. — Каквото и да ти кажа, аз не съм ти достатъчно близка, за да се обидиш. А и ти не си ми толкова близък, че да изпитвам нужда да лъжа, за да щадя чувствата ти.

Сийв се отпусна отново на стола си. В съседното сепаре жена в черна копринена рокля от „Шанел“ и шапка от леопардова кожа, закрепена върху русата й коса с диамантена игла, съсредоточено ядеше стриди. Не си бе направила дори труда да свали вечерните си ръкавици.

— Въобще не прилича на Ню Йорк — отбеляза Сийв. Когато им донесоха още кафе, той й разказа за Даяна, завършвайки с думите: — Никога не съм бил особено добър във връзките си с жените. Работата заема твърде много място в живота ми.

— Това сигурно е удобно.

— Кое?

— Искам да кажа, че сигурно те улеснява да се измъкнеш от връзките, когато започнат да стават твърде дълбоки или твърде неудобни.

— Чакай, чакай, не ме разбирай погрешно. Няма нищо подобно.

— Така ли? Нима не харесваш предимствата на ергенския живот?

— Един полицай — особено един полицай като мен, не знае какво означава удобство. Най-редовно прекарвам по цяла нощ на предната седалка на колата. Ям студени, мазни пържени картофи и кафе, което е толкова гъсто, че може да се използва като боя за печки.

— Нямам предвид работата ти — каза Сутан. — Говоря за самия теб. Мисля, че сериозните чувства те карат да се чувстваш неудобно.

— Господи, та аз дори не знам какво разбираш под сериозни чувства.

— Престани да се залъгваш. Всеки знае. Отделен въпрос е дали го признава сам пред себе си.