Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Тя сви рамене.

— Същото важи и за Катрин Деньов или Жан-Пол Белмондо.

— Не е същото — отбеляза той. — Някога е имало Фицджералд, Модилиани и Мен Рей.

Тя кимна с глава.

— Всичко се променя. Би трябвало да го знаеш.

— В света на полицая — отвърна той, — всичко винаги е едно и също. Не си ли чувала, че именно така хващаме престъпниците? Те просто не могат да не се повтарят отново и отново. Направо е трогателно.

Сийв се отдалечи под червените и златистите светлини, за да се опита да се свърже с Даяна, но нямаше късмет.

— Какво ти става, наистина? — каза той, когато се върна на масата. — Не си хапнала абсолютно нищо.

— Нито пък ти.

— Аз поне имам причина. Всичко ме боли по-зле и от осемдесетгодишен старец, а как се отразяват на стомаха ми всички тези хапчета само един Господ знае. Какъв е проблемът при теб?

Сутан сипа захар в кафето си и дълго време наблюдава въртеливото движение на лъжичката. Най-сетне каза:

— Снощи в леглото извиках името на Тери.

— Така ли? И какво?

— В този момент бях заедно с Крис.

— О…

Тя облиза лъжичката и я остави встрани.

— Ето, че сега и аз имам основателна причина.

— Не знаех… искам да кажа, не ми беше идвало наум, че вие двамата…

— А сега, след като знаеш?

— Чудя се какво ли е да спиш с двама братя.

Сутан едва не плисна кафето си в лицето му и той го усети. Въпреки това, не помръдна.

— Никога няма да разбереш, освен ако не си обратен — каза тя.

— Братя или сестри, има ли някакво значение? Знаеш какво имам предвид.

— О, знам, и то много добре. — Сутан беше извън себе си от гняв.

— Съвсем естествено е да се запиташ подобно нещо. Бас държа, че и Крис си го е помислил, когато си промълвила „Тери“ в ухото му.

— Глупости. — Но тя бе забелязала особения израз на лицето на Крис, когато го оставиха в хотела, и знаеше, че Сийв е прав.

Като видя физиономията й, Сийв каза:

— Ние с теб почти не се познаваме. Мисля, че след като ми задаваш въпрос, нищо не ми пречи да ти кажа истината. — Той отпи половината си кафе. — Между другото, преди малко прояви забележително самообладание, като остави кафето си в чашата.

— Как успяваш да ме разсмееш дори и тогава, когато ти се сърдя?

Той се усмихна широко.

— Това е нещо, на което ме научи баща ми. Наричаше го номер за оцеляване. Освен носенето на тухли това беше единственото, което знаеше.

— Крис е оставил приятелка в Ню Йорк.

— Да, знам.

— Така ли? От къде?

— Само от полицейския отчет. Името й е Аликс Лейн. Била е тежко ранена, когато Трангх е нахлул в апартамента на Крис. Тя е помощник-окръжен прокурор. Знаеш ли какво означава това? — Сутан поклати глава. — Държавен обвинител за цял Ню Йорк.

— Той се опитваше да се свърже с нея в болницата.

— Струва ми се, че това е безнадеждна работа — каза Сийв.

— Защо? Много тежко ли е пострадала?

— Доста. Трангх й е прерязал гърлото.

— О, Господи. — Лъжичката й тракна в ръба на чашата.

— Било е истинска касапница. — Той я гледаше проницателно. — Мислиш си, че Крис ще се върне при нея заради това, което е преживяла, ли?

— Точно сега не знам какво да мисля. Знам само, че искам всичко това да свърши. Иска ми се Трангх да беше мъртъв.

— И аз бих искал същото.

Сутан сложи глава върху дланите си.

— Но той не е. Той е някъде там, навън. И ние трябва да го открием, за да се доберем чрез него до Магьосника.

— Слушай — каза Сийв, — ти не си длъжна да правиш нищо. Можеш още сега да си тръгнеш и да забравиш, че Трангх някога е съществувал.

— Мислиш ли, че мога да забравя, че Тери е съществувал, или онова, което му стори Трангх?

— Това е съвсем различно.

— Защо? Защото съм жена?

— Защото не си полицай.

— Искаше да кажеш нещо друго и много добре го знаеш.

Сийв се загледа надолу към чашата си. Опита се да си представи Даяна по дирите на Трангх, ако виетнамецът успееше да го убие. Не можа, а и не мислеше, че би могъл.

— Права си — съгласи се той. — Да бъдеш полицай, да мислиш като полицай също има значение. Но истината е, че не смятам, че една жена притежава нужната твърдост и целенасоченост, за да изведе подобно преследване до успешен край.

— Сигурно мислиш, че жената ще спре насред път, за да роди едно-две бебета, след което бушуващите майчински инстинкти ще я накарат да забрави за всичко останало.

Остроумието й го накара леко да се усмихне.

— Жените като че ли винаги имат в съзнанието си и нещо повече, освен смърт — каза той. — Достатъчно е да кажем, че Джек Изкормвача не може да е бил жена, и да сложим точка по този въпрос.