Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

След това, облечен в неговата униформа, излезе необезпокояван от затвора. Но като възмездие за това, че бе убил човека, който обичаше (или от когото зависеше изцяло, в зависимост от гледната точка), очите му никога вече не бяха същите. Без тъмни очила слънчевите лъчи изгаряха мозъка му, а ярката светлина го заслепяваше.

— Прощавай, ако съм закъснял.

Мабюс леко извърна глава към фигурата, която се вмъкна до него на малката масичка.

— Няма за какво да ви прощавам.

Мъжът, седнал в дълбока сянка, леко кимна в отговор. По лицето му играеха червени и пурпурни отблясъци, обрисувайки красивите му черти, лъскавата му кожа, гладка и лишена от пори, подобно на восък.

— Добре ли си?

Взорът на Мабюс преминаваше през този образец на еластичната хирургия и виждаше Магьосника такъв, какъвто беше някога.

— Горе-долу. А вие?

— Аз? Аз се занимавам с онова, което обичам — каза Магьосника. — Мачкам топките на хората. — Той даде поръчката си на сервитьорката, без да попита Мабюс дали иска още едно питие. — Нещо, което би трябвало да вършиш ти — продължи той, след като тя се отдалечи. — Има един въпрос, който ме безпокои. Непрестанно се питам защо все още не си убил Крис Хей?

— Трябва първо да го открия.

— Мислех, че ще го убиеш в Ню Йорк, както ти бях наредил. След като не успя, мислех, че ще го убиеш в Турет. Не ми ли каза именно това, когато се обади от летището в Ница?

— Да. Но обстоятелствата се промениха. „Вратата към нощта“ беше у него.

— Вярвам, че си му я взел.

— Да.

— Значи си можел да го убиеш. — Светлината падаше върху лицето на Магьосника като върху гранит, озарявайки изваяните изпъкналости и вдлъбнатини, които при внимателно вглеждане нямаха нищо общо с естествената човешка анатомия.

Мабюс поклати глава.

— Ако бях убил Сутан Сирик или нападнал него, той щеше да унищожи кинжала. Направихме размяна.

— Трябвало е да го убиеш след това.

— Бях дал дума.

— Дал си дума? — Смехът на Магьосника отекна и се сля с рок музиката, предизвиквайки дисонанс, неприятен като изражението върху красивото му лице. — Че откога твоята дума струва пукната пара?

— Съмнявам се, че той знае нещо, което би могло да ни навреди — рече Мабюс. — Питам се дали наистина трябва да го убиваме.

Магьосника наклони глава и го изгледа с любопитство.

— Откога ти влиза в работата да се съмняваш в онова, което ти се нарежда? Аз заплаших Тери и може би сбърках, тъй като по този начин му дадох време да си състави план. Това, че ти го уби, преди да ни каже къде е истинската „Врата към нощта“, положително беше сериозна грешка. Но след като всичко това е вече факт, длъжни сме да приемем, че Кристофър Хей е замесен в играта. А какво знае и какво — не, вече няма да ме засяга, след като е мъртъв. Вярвам, че бях достатъчно ясен.

— Ще го убия — рече Мабюс, изправен вдървено на стола си.

— Точно така — каза Магьосника, като допи чашата си на една голяма глътка. — А след това вземи „Гората от мечове“ от онзи идиот Мило. Щом най-сетне си се добрал до тоя прословут кинжал, време е и трите оръжия да дойдат при мен.

— Това беше целта ни от самото начало.

— Но пък беше станало толкова забавно да измъчваме мосю Мило — рече Магьосника. — Знаеш ли, че накарах Логрази да му заповяда да убие Сутан? Не е ли смешно? — Той се вгледа в каменното лице на Мабюс, после каза: — Нещо е станало с теб в Америка. Изгубил си чувството си за хумор.

— Мило ми нареди да му доведа Сирик. Каза ми да го направя така, че да изглежда като смърт.

— Явно е решил да ме заблуди. Виждам, че още му е останало малко въображение.

— Не разбирам — рече Мабюс, — защо сте заповядали на Мило да убие Сирик, след като сте знаели, че не може да го стори.

Магьосника нададе неприятен смях.

— Исках да го видя как ще се гърчи като червей на рибарска кука.

Мабюс се размърда на мястото си.

— Да изпълня ли нареждането му?

Магьосника се усмихна.

— И да, и не. — Усмивката му се разшири в гримаса. Приличаше на тигър, който оголва зъби при вида на жертвата си. — Организирай тази мнима смърт, както ти е казал. Заведи Сутан при него. И после я убий пред очите му.

Мабюс беше потресен.

— Но това ще означава да скъсам с Мило. Той ще разбере, че вие сте ми наредили това; ще разбере, че по време на цялата си служба при него тайно съм работил за вас.

— О, да — кимна Магьосника. — Той трябва да знае, че съм бил в течение на всяка негова стъпка. Това е част от плана, който съм му приготвил. Но преди това го очакват още изненади. Мило трябва да получи добър урок. Първа ще умре Морфея. След това Сутан. Едва когато съществата, които обича, бъдат унищожени, ще дойде неговият ред.