Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

„Идиот, помисли си той. Тогава щеше да има някой друг, освен сина й, който да държи ръката й. Щеше да усеща край себе си присъствието на човек, на когото може да разчита. А вместо това ти си отишъл на шест-седем хиляди мили и се опитваш да удържиш водата между пръстите си.“

Тъкмо бе свършил с обличането си, когато Сутан влезе заедно със Сийв. Двамата се смееха, говорейки за нещо незначително, и Крис усети как стомахът му се свива.

— Виждам, че най-сетне си станал — каза Сутан, като му подаде хартиен плик. — Кафе и кроасани, с най-добри пожелания от кафенето зад ъгъла.

Крис отвори плика.

— Вие не сте ли гладни?

— Вече хапнахме в кафенето — каза Сийв. — Нищо чудно, че всички спахме до късно, но аз се събудих с чувството, че току-що съм изиграл петнайсет рунда срещу Майк Тайсън. Сутан дойде с мен до аптеката. Трябваше да изпълня рецептата, която ми предписа лекарят на хотела.

Крис седна до писалището. Докато се хранеше, Сутан каза:

— Реших да направя каквото мога, за да ви помогна.

Крис я погледна.

— И вече не те тревожи, че ще си продадеш душата? Не искаш ли да отидеш в рая?

— Нали имам двама ангели да ме пазят — усмихна се тя. — Не може да ми се случи нищо лошо.

Крис изгледа зачудено Сийв. Какво ли й бе казал, за да я накара да промени мнението си? Знаеше, че обективно погледнато, това е без значение. Важен беше резултатът. Знаеше също, че чувствата, които изпитва, са нездрави. Мина му през ум, че ревността му, породена от бързото сприятеляване на Сийв и Сутан е някак притъпена от чувството за вина, задето бе изоставил Аликс. Явно след като не се нравеше и сам на себе си, останалите също преставаха да го интересуват особено.

— Във всеки случай — продължаваше Сутан, — по-късно днес ще наминем към Porte de Choisy. Това е азиатският квартал на Париж. Със Сийв решихме, че ще е най-добре да започнем оттам. Познавам района доста добре, а и дори Трангх да не живее там, не може да не се мерне по някое време, най-малкото, за да разбере от приятелите си дали съм идвала.

Ето го пак, този гърчещ се червей в стомаха му. Крис изсумтя.

— Не ви ли се струва малко елементарно? — Той допи кафето си и смачка остатъка от кроасана в картонената чашка. — Трангх не е толкова глупав.

— Естествено — сви рамене Сийв. — Просто решихме, че за момента това е най-добрата възможност. Освен, разбира се, ако си се сетил за нещо, което не ни е дошло наум.

Крис призна, че не е.

— Но, от друга страна, не съм и мислил много по този въпрос — добави той.

— Е, тогава можеш да помислиш, докато ние разгледаме Musée d’Orsay — каза Сийв.

Сутан кимна в знак на съгласие.

— А след това ще вечеряме в La Coupole и ще обсъдим стратегията си. Нещата се усложняват от това, че Трангх познава всеки един от нас по лице.

— Музей, а после и вечеря? Как я мислите вие двамата, по дяволите? — каза ядосано Крис. — Трябва да открием Трангх колкото може по-скоро. Той е единствената ни нишка към Магьосника.

— Това е напълно вярно — рече Сийв. — Но както ми каза Сутан, азиатците — поне от този тип, който ми интересува, не се срещат в Porte de Choisy преди падането на нощта. Тогава игралните домове заработват на пълни обороти, а проститутките излизат да си търсят клиенти. През деня там няма нищо, освен старци и майки с детски колички.

— Сигурен съм, че двамата ще се справите чудесно — каза Крис. — Защо не отидете без мен? Имам да свърша някои неща.

Сийв хвърли поглед към Сутан.

— Крис? — рече тя.

— Всичко е наред, Сутан. Наистина. Вървете двамата със Сийв. Забавлявайте се. Ще се видим по-късно. — Нямаше желание да се изяснява с нея сега, макар всъщност истината да беше, че нямаше желание да се изяснява със самия себе си. Противоречивите му чувства отведнъж му се видяха прекалено сложни, за да ги разнищва. — Хайде, тръгвайте.

Естествено, той нямаше да върши нищо и когато остана сам в стаята, почувства празнотата остро като болка. Запита се какво ли бе изпитвала Сутан, когато бе извикала името на Тери. Чудеше се дали и тя, подобно на него, мисли за това.

Загледа се надолу през прозореца. Видя как Сутан и Сийв пресякоха улицата и се запътиха по посока на Сена. Музеят се намираше достатъчно близо, за да стигнат до него пеша.

Знаеше, че все още има време да ги настигне. Познаваше Сутан достатъчно добре, за да отгатне маршрута им. Тя щеше да премине на левия бряг по Pont Alexandre III, любимия й от безбройните мостове на Париж, и след това да продължи покрай Министерството на външните работи до кея „Анатол Франс“.