Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Ето защо съзнанието, че това решение може да му коства живота, не възпря Мило. Не че не се боеше да умре, дори напротив. Но повече се страхуваше от онова, в което съзираше смъртен грях.

По този начин той бе започнал да разбира ужаса, който изпитваше от Магьосника. Морфея бе прозряла, че този смъртен страх се дължи на омразата в сърцето му. С нейна помощ Мило бе открил, в действията на Магьосника цялото използвачество, алчност и похот, присъщи на западняците — както французи, така и американци — в Индокитай. С други думи, бе познал в негово лице тъмната страна на самия себе си.

Съществуването на Магьосника беше като огледало, поставено пред собственото му лице. В него той виждаше отразена безскрупулната експлоатация на жена си, както и на онези, които бе използвал в Камбоджа, Бирма и Виетнам. Тогава си бе казвал, че всичко това е в името на мечтата му да освободи Индокитай от влиянието на Запада, да го върне в някогашното му щастливо първично състояние.

Но в огледалото се отразяваше също жестокостта на Пол Пот, геноцидът над камбоджанския народ и последвалото му поробване от виетнамците, и в крайна сметка от Съветския съюз, който на свой ред контролираше Виетнам.

В отчаяното си желание да очисти Индокитай от болестта на експлоатацията, той само бе спомогнал за разпространението на заразата. Заради него самите азиатци сега бяха носители на радикалните идеали, които му бяха скъпи и на които се бе помъчил да ги научи с търпение и любов, а вместо това ги бе обърнал в собствените им противоположности.

Всичко това той осъзна може би след завръщането си у дома от поредната среща с Логрази.

— Казах му — рече Логрази, като дъхаше насреща му, — че ще се присъединя към него. — Лицето му имаше наситения цвят на закоравял пияница. Под вездесъщия си тренчкот носеше вечерен костюм. Двете не си отиваха и му придаваха вид на човек, който е трябвало да излезе неочаквано.

— И какво ви отговори той?

Двамата стояха в сянката на Гранд опера! Широкият „Булевард на капуцините“ гъмжеше от блъскащи се туристи. Разнородната по стил фасада от времето на Втората империя, увенчана от знаменитата скулптура на Карпо „Танцът“, беше ярко осветена, така че сградата се превръщаше във фар за цели квартали наоколо.

— Не изглеждаше изненадан.

— Нямах това предвид — рече Мило. — Какво ви каза за своя план?

— Свързан е с канала за доставка на хероин от платото Шан — отвърна Логрази. — Включва както адмирал Джъмбо, така и генерал Киу.

— Но това е невъзможно! Та те са непримирими врагове.

— Не знам това — каза Логрази. — Знам само, че на Върджил му трябват пари. Много пари.

— За какво?

— Не знам.

— Притиснете го — рече Мило. Беше толкова близо до тайната на Магьосника, че едва можеше да го понесе. — Сега вие и той сте съдружници. Длъжен е да ви каже.

— Не е толкова лесно. Не искам да събуждам подозренията му.

— Направете го и толкова! — възкликна Мило, обзет от нетърпение. — За нас е жизненоважно да знаем намеренията му. В противен случай не можем да го унищожим.

— Разбирам — кимна Логрази.

Но сега, когато се взираше в нощта през прозореца на своя кабинет, Мило знаеше, че Логрази не бе разбрал нищо. Единствено Магьосника и той разбираха естеството на съзиданието и разрухата. То гласеше, че в Азия, както и навсякъде, абсолютната власт покварява абсолютно. Но каква би била в такъв случай оценката на неговото собствено съучастничество? Ако трябваше да започне всичко отначало, щеше ли съзнателно да снабдява Пол Пот с оръжие? Мило знаеше отговора. Да, стига да имаше и един шанс на хиляда, че камбоджанецът ще го използва, за да освободи страната си от външна интервенция.

Това, което околните считаха у него за егоизъм, Мило възприемаше като решимост. Едно учение е безполезно, бе преподавал той — толкова успешно, както му се струваше тогава, ако човек го държи единствено за себе си. Главната повеля на евангелието, след като го разбереш, е да го разпространяваш.

Но каква трябваше да е съдбата на онези, които, веднъж обучени на Светото писание, принизяваха принципите му в угода на своите собствени цели? Положително Бог така, както го разбираше Мило, трябваше да ги порази. Но тогава трябваше ли да има още един Бог, или Той да притежава и друго лице — това, което познаваше Морфея.

„Възмездието е невъзможно без омраза, бе казала тя. Омразата е невъзможна без страх.“

— Елате утре вечер в десет в парка, където се срещаме винаги — рече Логрази в краткото си телефонно обаждане преди няколко минути. — Мисля, че дотогава ще съм готов с отговорите, които искате.