Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Мило си спомни голямата скулптурна стена в Ангкор Ват, изобразяваща хиндуисткия мит за произхода на света. Равана и Хануман, боговете на мрака и светлината. И помежду им — Вишну, поддържащ равновесието на силите.

Но какво би станало, ако в своята корист двамата по-малки богове успееха по някакъв начин да съборят Вишну и да получат пълна свобода? Отговорът беше само един — хаос.

Седнал в тъмния си кабинет, Мило гледаше през прозореца и се опитваше да мисли за Магьосника без страх.

— Ако умра, има едно място, където искам да бъда погребан — каза Мън.

— Няма да умреш — отвърна Ма Варада.

— Защо си толкова сигурна?

— Слепецът ти приготви отвара. Пиеш я вече трети ден. Още си жив и треската ти е спаднала. Най-лошото мина.

Вечерта беше като жива от звъна на медните камбани, сребърните цимбали и бронзовите гонгове, удряни от монасите в оранжеви одежди, от чиито храмове, манастири и пагоди се носеше тази неспирна музика.

— А куршумът?

— Преминал е през меките тъкани на лявата ти страна, точно между ребрата и тазовата кост. Надявах се, че е така, след като видях, че можеш да ходиш, макар и с болки. Основният проблем беше да не изгубиш прекалено много кръв.

— Карма — каза той.

Тя се усмихна.

— Карма.

И двамата знаеха какво биха означавали счупените ребра или раздробеният таз. Тогава отварата нямаше да му помогне и той никога нямаше да оздравее.

Мън затвори за миг очи. Усети силен мирис на водни биволи и червен жасмин.

— Къде сме?

— В Саджаинг, в самите покрайнини на Мандалей 9 9 Град в Бирма с близо 1 млн. жители — Б.пр. . — Тя се зае с превръзката му и той почувства лека болка. — Доста трудно ми се удаде да избегна вниманието на властите. — Ма Варада носеше традиционната пъстра памучна рокля, пристегната на възел над гърдите й. — Опасно е да оставаме за по-дълго тук.

След падането на Паган в началото на четиринайсети век Саджаинг се бе превърнал в столица на някогашното кралство Шан. Понастоящем той бе център на будистката вяра в Бирма. Тук майките изпращаха своите синове за „шин-пю“ — въвеждането в тхераваданскня будизъм. Може би само един от сто решаваше да се отрече от света на хората, за да бъде посветен в Сангха, ордена на монашеството. Монахът, или „понджи“, притежава само осем предмета — три роби, бръснач, с който да бръсне лицето и главата си, игла, с която да кърпи разпраните места на робите си, цедка за вода, да не би случайно да погълне живо същество, пояс и дървена купичка за милостиня. Последната е единственият му източник на препитание, тъй като той преживява от просия.

— Спомена за някакъв слепец — каза Мън. — Кой е той?

— Един от хората на Магьосника.

— Будистки монах?

Тя се усмихна.

— Шегуваш ли се? Разбира се, че не. — Вече беше привършила с бинтоването на раната му. Ръцете й пипаха внимателно и нежно. — Едва сега имам възможност да ти благодаря, задето ми спаси живота.

— Ти вече ми се отплати, като спася моя — рече Мън.

Тя го погледна сериозно.

— Мисля, че никой друг не би могъл да убеди генерал Киу да ме свали от кръста.

— Той положително е сбъркан тип.

Дори да бе схванала шегата, Ма Варада не го показа с нищо.

— Има ориз и манго — каза тя. — Гладен ли си?

— Само за познания. Разкажи ми за Магьосника.

Тя му подаде грубо издялана купа.

— Само ако ядеш. Само ако се държиш добре. — Мън чу шумоленето на памучната й дреха, когато тя се настани по-удобно край него. — Някога го обичах. Той беше дошъл в селото ми да набира хора за своята организация, когато ме видя. Аз бях на шестнайсет години и Северна Бирма представляваше за мен целия свят.

Той ми показа колко съм се заблуждавала. Любеше се с мен и ме учеше на… всичко. Или поне така мислех аз. Показваше ми света и ми говореше за това, как един ден щял да бъде негов. В своята наивност, аз му се смеех. Оттогава никога повече не съм го смятала за глупав.

Мън внезапно се подразни.

— Какво искаш да кажеш, че се е превърнал в Безмилостния Минг?

— Не те разбирам.

— Безмилостния Минг е герой от комиксите, решен да завладее света. Никой не го приемал сериозно, освен Флаш Гордън.

— Мисля, че трябва да приемеш Магьосника съвсем сериозно — каза Ма Варада.

— Слушай, цели държави напразно са се опитвали да завладеят света. Мислиш ли, че ще повярвам, че един човек е способен на това?

Ма Варада бе вперила очи в лежащите си в скута ръце.

— Разбира се, всичко зависи от това какво разбираш под завладяване на света. Ако говориш за сила и принуждение — естествено, че е невъзможно. Но ако става дума за натрупване на капитал и постепенно проникване в националните и международните конгломерати чрез целенасочено изкупуване на акции, то аз знам, че той вече здраво е стъпил в повечето от промишлено развитите страни на света.