Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Кои отвори вратичката и се плъзна навън. Стъпи на тротоара и решително се насочи към млад мъж в безупречно скроен костюм, който тъкмо излизаше от входа на Ясувара. Не каза „това е той“, не каза абсолютно нищо. Просто стана и тръгна. Големия Езо отново си помисли за неудържимата водна струя…

Кои се изправи пред младежа, който очевидно не изглеждаше очарован от подхода й. Каза нещо, лицето му видимо пребледня. Големия Езо се усмихна. Миг по-късно Ясувара се озова на задната седалка на мерцедеса в компанията на Кои.

— Кои сте вие, бе хора? — напрегнато попита младият мъж. — Какво искате от мен?

Големия Езо отбеляза, че очите му бяха заковани върху лицето на Кои. „Още по-добре, рече си той. Искам да остана максимално незабележим. Ако нещо се обърка, цялата тежест ще поеме Кои.“

— Според мен красотата е дар Божи, господин Ясувара — каза той. — Тя не се полага на всеки…

— Какви глупости дрънкате? — Ясувара направи опит да изглежда ядосан, но от това страхът му пролича още по-ясно.

Кои спокойно вдигна ръка и заби кървавочервения си нокът в бузата му. Ясувара подскочи от изненада и болка, но лявата ръка на Кои вече стискаше рамото му. Нокътят се завъртя и потъна още по-дълбоко в плътта му.

— Хей, какво правите? — извика той.

— Пикник, господин Ясувара — закачливо Отвърна Големия Езо. — Излезли сме на пикник и искаме да се забавляваме…

Кои измъкна нокътя си, от раната потече кръв и започна да кваси снежнобялата яка на юриста. Няколко ситни капчици кацнаха на скъпата копринена вратовръзка на сини и кремави райета.

— О, Господи! — простена младият мъж.

— Мисля, че е време да преминем върху същността на нашия разговор — хладно отбеляза Големия Езо.

— Разговор? Защо тогава беше нужно всичко това?

— Просто искахме да демонстрираме сериозността на намеренията си, господин Ясувара. Аз си вадя хляба от информация и имам чувството, че днес вие ще ме направите богат…

— Аз пък мисля, че грешите! — тръсна глава Ясувара. — Понякога човек се обърква, нали?

Големия Езо не му обърна внимание и продължи с равен глас:

— Вие имате съвместен бизнес с двама мъже, които ни интересуват: Кунио Мишита и Фумида Тен, президента на „Кага“… Ще отречете ли това?

— Вие сте Якудза! — изпъшка Ясувара и втренчи уплашен поглед в кървавочервения нокът на Кои, поклащащ се заплашително пред лицето му, извит като нокътя на ястреб.

— Няма значение какви сме, особено пък за вас — отсече Големия Езо. — Зададох ви въпрос и чакам отговор!

— Пуснете ме! — повиши глас Йен Ясувара. — Не познавам тези хора!

Кои повтори операцията, но този път нокътят и не остана на място, а се плъзна надолу по бузата, оставяйки след себе си кървава следа. Купето се разтърси от болезнения стон на пленника.

— Мишита и Тен — повтори Езо. — Те са ваши клиенти?

— Да — побърза да отговори Йен Ясувара, а очите му станаха почти разногледи в усилието си да държат на фокус опасните нокти.

— Какво знаете за една западногерманска компания, която е притежание на човек с аржентински паспорт? Името му е Естильо.

— Вижте — проплака умолително Ясувара. — Ще си имам сериозни неприятности, ако отговоря на този въпрос!

Големия Езо се засмя:

— Вие вече си имате сериозни неприятности, господин Ясувара. Бих казал — Най-сериозните възможни…

— Трябва да разберете, че… — започна младият мъж, но не успя да довърши изречението. Нокътят на Кои се заби на милиметри под окото му, от устата му излетя див вик. Направи опит да се отдръпне, но хватката на жената беше желязна.

— Да, да!… — изкрещя той. Дясното му око се зачерви, сълзи бликнаха изпод клепачите му. — Компанията на Естильо ме използва като посредник, задачата ми е да транспортирам известни количества специална стока…

— Под „специална“ имате предвид забранена, нали? — пожела да уточни Големия Езо. — А под „транспортиране“ — прехвърлянето на тази стока през границите без знанието на съответните митнически власти… Така ли е, господин Ясувара?

Младежът се поколеба, а Кои потопи показалеца си в кръвта и го опря в пресъхналите му устни.

— Да — дрезгаво отвърна Ясувара и тялото му се разтърси от страх.

— Откъде идат хафният на Естильо? — обади се за пръв път Кои и Ясувара подскочи от изненада. Явно не беше очаквал участието й в разпита.

— Моля ви! — простена той. — Моля ви!

Кои заплашително се наведе към него и тялото му се сгърчи.

— Естильо купува хафний от една френска компания — побърза да каже той. — Името й е „Лумиер д’Ор“… Регистрирана е във Франция, но собственикът й е американец.