Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Големия Езо и Кои затръшнаха вратичките на сребристия блиндиран мерцедес и тръгнаха по мокрия бетон, който все още беше хлъзгав от наскоро изкормени вътрешности. Шмугнаха се между сергиите с номера 5 и 9 и влязоха в малкия ресторант, сгушен зад тях.

Това беше по-скоро кафене с кухня в дъното, в помещението за клиенти имаше само три-четири масички.

Единственият посетител се беше изправил пред тезгяха. Чиновник на средна възраст с гънки мустачки и задължителния за деловите среди раиран костюм с жилетка. Кои изненадано установи, че това е вицепрезидентът по административните въпроси на корпорацията „Кага“ — същият, който губеше купища пари в едно от комарджийските свърталища на Големия Езо. Същият, когото беше видяла да иска огромни заеми…

Двамата мъже само си кимнаха и това беше всичко. Липсваха обичайните любезности, Големия Езо изобщо не си направи труда да обясни по някакъв начин присъствието на Кои. А самата тя изпита странното чувство, че отново е попаднала в офиса на Кунио Мишита и никой не забелязва съществуването й.

Големия Езо си поръча „асари“ — ястие от съвсем пресни мидички, наподобяващо гъста супа. Кои предпочете „оякони“ — бъркани яйца с червен лук, върху които се слагаха три дълги ивици рибно филе.

— Висят много пари — промърмори Големия Езо.

— В момента не съм в състояние да ги върна — вдигна глава вицепрезидентът на „Кага“, но погледът му беше насочен в стената.

— Разбирам — кимна Големия Езо. — Временно ще се задоволя само с лихвите…

Кои изпита чувството, че присъства на разговор между духове. Главата на вицепрезидента кимна и едва забележимо потъна между раменете. Кои не виждаше лицето му.

— Вашата компания е подписала договор за съвместен проект с Кунио Мишита — отбеляза с равен глас Езо. — За какво по-точно става въпрос?

Мустакатият пред тезгяха потъна в размисъл. Изминаха няколко дълги секунди, преди да въздъхне и да отговори:

— Преди около две години нашите учени откриха една нова технология… Работиха върху нея дълго и упорито, но така и не успяха да намерят практическото й приложение… После се появи Кунио Мишита и прояви интерес.

— Откъде е научил Мишита за новите технологии на „Кага“? — попита Големия Езо.

Тънките мустачки язвително се присвиха:

— Добър въпрос. На който все още се опитваме да намерим отговора… Лично аз нямам никаква представа… Може би той също си има шпионин в „Кага“, като вашата приятелка тук…

— Все някой трябва да му е предал необходимата информация, нали? — обади се Кои.

— Сигурно — сви рамене вицепрезидентът и равнодушно добави: — Във всеки случай Мишита имаше съвсем конкретни идеи за използването на нашата технология… Въпреки че тя е свързана с ядрени материали… Ние нямахме никакво желание да му отстъпим правата, но за нас тази технология беше напълно безполезна… Стигна се до логичното решение да създадем съвместно предприятие — така наречения джойнт венчър…

— Разбирам — кимна Големия Езо и старателно осмука една малка мидена черупка. — Значи този джойнт венчър няма нищо общо с научноизследователската дейност, така ли?

— Да — кимна вицепрезидентът на „Кага“. — Става въпрос за производствено предприятие.

— И какво ще произвежда то?

— Не зная — поклати глава мустакатият. — Известно ми е само, че за производството са необходими големи количества хафний, които внасяме нелегално…

— Какво, по дяволите, е това хафний? — вдигна вежди Големия Езо.

Вицепрезидентът на „Кага“ търпеливо обясни, че хафний се използва при производството на контролни пръти за ядрените реактори, тъй като има свойството да поглъща свободни неутрони, дори когато горивото е изчерпано и трябва да бъде подменено.

— По всичко личи, че новото производство е свързано по някакъв начин с ядреното гориво — заключи той.

— Ядреното гориво? — повтори с недоверие Големия Езо и поклати глава. Не беше очаквал подобен ход на събитията. — Бизнесът на Кунио Мишита няма нищо общо с атомната енергия!

— Предполагам, че вече има — отвърна онзи.

— От кого Мишита купува този хафний?

— От една западногерманска фирма, която е собственост на аржентинец на име Естильо.

— Тя ли го произвежда? — попита Кои.

— Откъде да знам? — сви рамене вицепрезидентът.

Големия Езо хвърли озадачен поглед на спътницата си и тя поясни:

— Познавам добре тази германска компания, Кунио Мишита има няколко сделки с нея. Аржентинецът Естильо е посредник, нещо като брокер, който доставя редки суровини и материали. Хафният е един от тях… — замълча за момент, после се извърна към бизнесмена пред бара: — Знаете ли откъде доставя Естильо този хафний?