Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Взела си нещо от моята професия — промълви Тори, изведнъж разбрала, че това наистина е така.

Лаура Нън замислено наведе глава.

— Май си права, но не съвсем… — ръката й се протегна и някак срамежливо докосна коляното на дъщеря й. — Но ти си нещо далеч повече, Тори. Ти си дзен-полицай, нали?

Сърцето на Тори пропусна един такт, в ушите й прозвучаха прощалните думи на Грег: „Не забравяй дзен-полицая…“ Отново видя загадъчната му усмивка.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би не трябва да говоря така, но… Баща ти мисли за теб като за дзен-полицай… — пръстите й се стегнаха около китката на Тори. — О, зная какво ти е мнението за него — че е груб и твърд, че обича единствено Грег… Но това е толкова далеч от истината, чак ми става смешно…

Вярното е, че Грег беше трудното дете в семейството. Баща ти полудяваше от него. Беше слабо дете, страхуваше се от всичко: от тъмното, от самотата, но най-вече от водата… Аз направих опит да го закрилям, но това разгневи баща ти още повече. „Момчето трябва да взема пример от баща си, а не от майка си!“, сопна ми се веднъж той.

Както и да е… Когато ти се роди, Елис лудо се влюби в теб… Ти беше толкова сладко бебе, винаги спокойно, винаги усмихнато. Освен това беше силна и безстрашна, приемаше всичките игри на баща си. Елис беше на седмото небе! В теб видя реализацията на мечтите си…

После ти порасна и го напусна. Избяга чак в Япония, на другия край на света… Това му дойде като гръм от ясно небе, беше съкрушен…

В главата на Тори отново звънна гласът на Бърнард Годуин: „Ако съм научил нещо от живота, то е, че истината е сложно животно… В мига, в който решиш, че най-сетне си го пипнал за опашката, то се обръща и те захапва за задника…“

— Но моето заминаване не беше необяснимо — каза на глас тя.

— Зная това, скъпа. Но баща ти не успя или не пожела да го разбере… За него ти беше Вселената, целият му живот. Без теб не му остана нищо, заприлича на спукан балон.

— Затова ли реши, че трябва да ме наказва? — попита Тори. — Затова ли не спря да го прави нито за миг?

— О, не! — разшириха се очите на Лаура Нън. — Как можеш да си помислиш подобно нещо! Кой според теб вдигна Мария посред нощ да ти направи любимите лакомства? Не съм аз, можеш да си сигурна в това. Той, естествено, никога няма да го признае…

Истината е друга, момичето ми. Елис Нън наказваше себе си. Убеден е, че те е предал… Макар и да не знае как и с какво. Защо иначе ще заминаваш толкова внезапно и толкова надалеч? Така си мисли баща ти…

Лаура Нън стана, наведе се над Тори и топло я целуна по устните.

— Ние страшно много се гордеем с теб! — на лицето й се появи лека усмивка. — Сега разбираш ли защо се присъединихме към Бърнард? Далеч не само заради Грег, нито пък заради руския произход на баща ти…

Бърнард откровено ни предупреди, че нашите действия могат и да не помогнат на Грег… Но баща ти възприе предложението му като шанс отново да стане част от живота ти. Може би мъничка и периферна, но все пак част… Никога не го призна пред мен, но аз мога да те уверя, че само поради тази причина прие офертата на Бърнард…

Лаура Нън поглади косите на дъщеря си, избърса сълзите й и се усмихна:

— В един момент Бърнард каза, че не дава гаранции за закрилата на Грег. Каза, че няма агенти, на които може да се довери изцяло… А знаеш ли какво отвърна баща ти? „Грешиш, Бърнард, ти разполагаш с дзен-полицая!“

В късния следобед на другия ден Тори откри баща си в басейна. Беше се прибрал изненадващо рано, но не я потърси. Слънчевите лъчи пронизваха косо листата на палмите и норфолкските борове, по водата играеха разноцветни отблясъци. Мускулестите рамене на Елис Нън работеха ритмично, тялото му пореше водата със завидна лекота.

Облечена в цял бански, Тори безшумно влезе в басейна. Спомни си за Грег, в душата й нахлу болка, примесена с радост.

Известно време плуваше редом с баща си. Той очевидно усети присъствието й, но не намали темпото.

След като измина няколко дължини, ръцете му хванаха каменния парапет, главата му се вдигна над повърхността.

— Радвам се, че отново си тук с мен…

Телата им бяха неподвижни едно срещу друго, калифорнийското слънце жареше лицата им. Полъхна ветрец, листата на палмите прошумоляха.

— Татко… — промълви Тори. — Съжалявам, че те изоставих…

Елис Нън се извърна, но Тори се гмурна и изскочи пред него.

— Рано или късно трябваше да замина, знаеш това… — очите й изпитателно пробягаха по лицето му. — Ти нямаш никаква вина, татко…