Грег приключи с предавателя, мястото му зае Ръсел. Трябваше да изпрати кодирано съобщение до централата на „Алеята“, което поради голямото разстояние щеше да мине през Берлин. Ирина заведе Тори в съблекалнята и й показа къде са комплектите с чисти дрехи на Лара и Татяна.
Грег вкара количката си тъкмо когато Ирина беше под душа, а Тори приключваше със смяната на облеклото си.
— Хубаво е, че си тук, Тори — промълви той. — Нямаш представа колко е хубаво!
— Какво е станало с теб, Грег? — попита Тори и коленичи до инвалидния стол. — Мама и татко сигурно ще се уплашат, като те видят…
— Не мисля така — погледна я в очите той.
— Как така?
Той я прегърна през рамото и тихо промълви:
— Те знаят, Тори…
— Мама и татко знаят, че си жив?! — лицето й се превърна в маска на удивление. — Но как? От къде?
После в главата й нещо прещрака, в съзнанието й отекнаха думите на Ръсел: „Откъде този дявол Бърнард е намерил средства за закупуване на ядрени оръжия?“ Полусковани, пръстите й трескаво измъкнаха снимката на Ариел… „В тази снимка трябва да се крие още нещо… Какво е то? Бърнард би могъл да отскочи до Сан Франциско по хиляди причини…“
Очите й пробягаха по лицето на Ариел, по бронзовата скулптура и момиченцето, което си играеше зад него. В долния ляв ъгъл на фотографията се виждаше фигурата на Бърнард, към него крачеше възрастната двойка… към него !
Очите й започнаха да сълзят от напрежение. Нима е възможно?! Нима на тази снимка беше запечатана срещата между Бърнард Годуин и собствените й майка и баща, насрочена в един от парковете на Сан Франциско?! Може би са обсъждали именно финансирането… Елис и Лаура Нън са финансирали „Бялата звезда“? С техните пари Бърнард е купувал ТЯМУ от японската тройка.
Всичко започна да идва на мястото си.
— Валери е влязъл в контакт с Бърнард и му е съобщил за теб — промълви тя. — Нали така, Грег? А после Бърнард е отишъл при татко… Казал му е, че си жив, помолил го е да помогне на националистическите движения в Съветския съюз. Да помогне на теб…
Прочете истината в очите на Грег.
— Господи Исусе! Нима аз не му бях достатъчна, та е обвързал в машинациите си мама и татко?
— Не мисля, че нещата са се развили толкова просто — меко рече Грег. — Според мен мама и татко са взели решението си сами…
— Не, не! — разгорещено го прекъсна Тори. — Изобщо не познаваш този човек! Той ги е подвел, подмамил ги е! Вероятно не му е било много лесно, тъй като татко не се поддава току-така… Но и той си има слабото място… Това си ти. Твърдо съм убедена, че ти си бил главният коз на Бърнард при тази операция…
— Според мен го надценяваш, като в същото време подценяваш мама и татко — промълви Грег.
— Този път Бърнард отиде твърде далеч! — мрачно промълви тя.
— Нима не виждаш какво е постигнал? — изгледа я продължително Грег. — Благодарение на него се отвори една отдавна заключена врата, през която прониква светлина.
— Но на каква цена? — вдигна глава Тори. — Нямаш представа колко кръв беше пролята заради него, Грег!
— Но в замяна на това имам представа колко кръв беше пролята тук през последните осемнадесет месеца! И колко още щеше да се пролее, ако не беше той, а и вие с Ръсел…
Тори съзнаваше, че е прав, но в същото време беше твърдо убедена, че Бърнард трябва да бъде наказан. Най-сетне трябва да се сложи край на свободата, с която нарушава законите!
— Тори — изгледа я продължително Грег. — Моля те, поговори с татко, преди да вземеш някакво решение…
— Двамата ще го сторим — отвърна тя. — Защото имам намерение да те прибера у дома!
Тишината в стаята беше наситена с напрежение.
— Не — промълви най-накрая Грег. — Аз няма да се върна в Америка. Не мога да си тръгна от тук, особено сега. Имам да върша куп неща. Сближих се с много хора, имам задължения към тях…
— Грег!
— Така е — въздъхна той, забеляза нараненото й изражение и побърза да добави: — Как да ти обясня всичко това? — отново замълча, после тихо попита: — Татко разказвал, ли ти е някога приказката за дзен-полицая?
— Да.
Отговорът й беше толкова тих, че той се наведе напред, за да я чуе.
— Е, добре. Това съм аз, Тори… Дзен-полицаят, останал на пост в една странна сграда, насред чужда и непозната земя… Но съм го сторил съзнателно, след продължителен размисъл… По причини, които далеч надхвърлят личното, отделния индивид…
— Но какво ще стане със семейството ни? С дома?
— Семейството ще дойде да ме посети, ако е рекъл Бог… А домът ми отдавна не е там, в Сан Франциско… Не е никъде по света. Моят дом е душата ми…
Читать дальше