Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

На метър от парапета огромното тяло изскочи от водата. Тъпата муцуна докосна бузата на Тори, тялото се завъртя и потъна в дълбините сред милиарди сребърни капчици.

Тори дори не помръдна. Краката й продължаваха да треперят, очите й не се откъсваха от двамата във водата. Ирина я видя, откъсна се от прегръдката на Героя и доплува да й се представи.

— Името ми е Тори Нън — отвърна гостенката, наведе се и протегна ръка. — Дойдохме да помогнем на Валери и „Бялата звезда“…

Ирина пое ръката й, погледите им се срещнаха. И тогава нещо се случи. Сякаш невидима искра пробяга между тях, в един невероятно кратък миг си размениха съкровени мисли и интимни чувства, станаха по-близки от сестри… Какво беше това? Нима може да се даде наименование на подобно нещо? Споделяха по-скоро чувствата, отколкото съдбата си…

— Извинявам се — наруши мълчанието Тори. — Но просто бях смаяна от това, което направи делфинът…

Ирина се усмихна.

— Арбат е много особена… Или харесва някого, или изобщо не му обръща внимание. С този жест показва, че изпитва към вас особено топли чувства… — извърна се към центъра на басейна и тихо подвикна: — Одисей! Ела да се запознаеш с Тори. Тя е американката, която… — млъкна, смаяна от изражението на лицето му. — Но какво ти става, за бога?

Героя се раздвижи, тялото му се насочи към светлината, играеща в ъгъла. Арбат изскочи до него, ръката му се уви около едрото тяло.

Напрегнала взор, Тори гледаше приближаващата се фигура. Сърцето й се качи в гърлото, дробовете й изведнъж престанаха да поемат кислород. Първо видя блестящата сребриста кожа, гладка като на делфина. После очите й започнаха да различават очертанията на лицето, лишено от всякакво окосмение, накрая потънаха в неговите.

Отвори уста, сякаш се готвеше да каже нещо. Затвори я, усилията й да се освободи от вцепенението бяха страхотни.

Гледаше очите му като омагьосана. Ангелските очи…

— Грег?

— Тори! — задавено промълви Героя. — Велики боже!

Тя се хвърли във водата, направо с дрехите. Заплува към Одисей и Арбат, от очите й рукнаха сълзи.

— Недей — тихо промълви той и погали косата й. — Господи, недей!

Тори се хвърли напред и покри лицето му с целувки. Притискаше се в тялото му със силата на удавница, не искаше да го пусне… Дълго време останаха така.

Най-накрая главата й се отдели от гърдите му, очите й потърсиха неговите:

— Мислех, че си мъртъв… Всички мислеха същото. Как стана така, че…

— Руснаците — въздъхна Грегъри Нън. — Двамата с Виктор Шевченко се оказахме опитни зайчета… Тези мръсници ни подложиха на ограничено облъчване, искали да разберат дали космическата радиация може да разреши проблемите, свързани с продължителната безтегловност… После стана катастрофата и Виктор загина. Аз успях да се върна на Земята, но няколко месеца бях в кома. Когато съзнанието ми се възвърна, всичко вече беше решено. Руснаците преценили, че съм твърде ценен, за да ме върнат обратно на нашите…

Не зная как са убедили хората от НАСА, че не Виктор, а аз съм загинал в Космоса, но са успели… Започнаха да ме наричат Виктор, вероятно за да ми внушат, че ще прекарам остатъка от дните си в техния затвор… Наистина това е затвор, изграден според личните ми нужди, но все пак си остава затвор…

— Тори — подвикна откъм парапета Ръсел. — Времето тече!

Тя се извърна към него.

— Това е брат ми Грег, Ръсел! Оказа се, че е загинал руският космонавт, а не той! А руснаците го заключили тук…

— Господа, Исусе Христе! — извика възбудено Ръсел, пристъпи към парапета и приклекна. — Какво са направили с теб?

— Дълга история…

— Бас държа, че е така — кимна Ръсел, после в очите му се появи загриженост. — Добре ли си?

— Трудно е да определя…

— Добре, зле — няма значение! Важното е да те измъкнем от тук! Готов съм да се обзаложа, че куп хора у дома ще дадат мило и драго, за да разменят някоя дума с теб!

— Също като руснаците…

Доловил хладния цинизъм в гласа му, Ръсел изви глава:

— Хей, какво пропускам?

— Време е — напомни му Тори, но той не отделяше очи от лицето на брат й.

— Окей — въздъхна най-сетне Ръсел. — Грег, повярвай ми, че умирам от нетърпение да чуя цялата история, но точно в този момент…

— Одисей — обади се зад гърба му Валери. — Армията и КГБ са се обединили, точно според нашите предвиждания! — Дясното му рамо беше покрито с дебел пласт хирургически лепенки. — Днес на разсъмване съветската армия ще нахлуе в Литва и Латвия! По същото време президентът ще бъде убит от собствената си охрана!