Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Жената мълчаливо се подчини. Арбат изскочи на повърхността, от устата й се разнесоха напрегнати писъци.

— Какво си намислил, Волков? — разтревожено попита Одисей.

— Край на глезотиите, Одисей! — отсече Марс. — От сега нататък ще се научиш да се държиш както трябва, да проявяваш нужното уважение и да отговаряш искрено на въпросите, които ти се задават!

— Волков…

— Млък! — изкрещя Марс, вдигна пистолета си и натисна спусъка. Татяна се олюля и падна във водата, Ирина изкрещя от ужас. Трясъкът на изстрела се поде от ехото в просторната зала.

Замръзнала на място, Лара гледаше с ококорени очи безжизнения труп на приятелката си, полюшващ се върху солената вода.

Арбат прекрати писъците си и бавно доплува до тялото на Татяна. Побутна го с муцуна, после се гмурна и изчезна.

— Копеле гадно! — изкрещя Одисей.

— Сега вече ме мразиш, нали? — попита Марс. — Защо тогава не излезеш да ме спреш, като истински мъж?

— Ти си глупак, Волков — отвърна Одисей. — Като всички, които се мислят за богове… Но рано или късно ще разбереш, че неограничената власт има и своите лоши страни…

— Не си в положение да ми даваш съвета! — размаха пистолета Марс. Очите му доловиха някакво движение, главата му светкавично се обърна към Лара, която бавно прекосяваше залата.

Одисей също я видя, от устата му се откъсна предупредителен вик:

— Не, Лара! Не върши това!

Върху лицето на Марс се появи зловеща усмивка.

— Виждам, че за теб действително няма тайни, приятелю. Подозренията ми към тези жени се оказаха напълно основателни!

Лара стигна далечната стена, извади връзка ключове от джоба си и отвори вградения шкаф.

— Успял си по някакъв начин да ги омагьосаш, нали? — продължи Марс. — Много съм впечатлен. Преди да попаднат под влиянието ти, Лара и Татяна бяха безупречни агенти на КГБ…

— Волков, не! — изкрещя Одисей, разбрал прекалено ясно значението на миналото време, което употреби врагът му. — Нима не проля достатъчно кръв?

— И ти трябва да получиш урок, синко — поклати глава Марс. — Ще ти бъде трудно, но сам си виновен за това…

Изчака Лара да отвори вратичката докрай, после я застреля с два куршума в гърба.

Тялото на момичето отлетя към стената, сякаш улучено от гигантски юмрук. Пръстите й конвулсивно дръпнаха вратичката на шкафа, разкривайки пирамида с няколко автомата „Калашников“, заредени и готови за употреба. Покрити със смазка, дулата проблеснаха със синкава светлина.

— Господи!

Марс сведе поглед към съкрушения космонавт във водата, устните му се разтегнаха в жестока усмивка.

— Добре… Вече започваш да разбираш докъде се простират параметрите на властта, нали? — протегна ръка над водата, сякаш беше епископ, благославящ смирен богомолец. — Но нещата не свършват до тук! — другата му ръка жестоко дръпна косата на Ирина, главата й се изви назад.

Ирина извика от болка, главата на Одисей отново се подаде над водата.

— Какво още искаш, Волков?

— След като питаш, значи нищо не си разбрал! — изръмжа Марс. Наведе се и тикна дулото на пистолета в устата на Ирина. — Скоро ще получа отговор на всичките си въпроси, нали, Одисей?

— Ще ги получиш още сега — отвърна Одисей. — Само не я убивай!

— О, нямам такива намерения, приятелю. Тя е прекалено ценна, за да я ликвидирам… Вече видя, че мога да бъда жестокият Цезар… Сега обаче ще ти покажа, че мога да бъда и коварният Цезар. Ще й причинявам болка, Одисей. Бавна и мъчителна… Едновременно с това ще ти задавам въпроси. При всеки лъжлив или непълен отговор Ирина ще получава нова порция болка… Имаш ли представа колко дълго може да се проточи подобна операция?

— Не прави това!

— Молиш ли се, Одисей? Нима толкова беше мъжката ти твърдост? Господи, ти си по-противен дори от Валери Денисович!

— Нима? — прозвуча един глас зад гърба на Волков. Двамата с Одисей се извърнаха едновременно.

— Исусе! — простена Марс. — Ти ли си?!

— Съжалявам, че се забавих, Марс Петрович — отвърна Валери и излезе от сянката край вратата. — Но трябваше да преодолея доста препятствия…

Марс объркано се огледа.

— Къде е Поков? — попита. — Къде са хората ми?

— Страхувам се, че няма да дойдат…

Марс пусна Ирина и се изправи срещу врага си. Върху лицето му се изписа объркване.

— Ти си сам?! Но как се промъкна през охраната?

— Имам си начини — отвърна Валери, а очите му пробягаха по окървавените плочки. — Господи, какво си сторил с Лара и Татяна?!

— Откъде знаеш имената им?