Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Ще се върна да ви взема — прошепна едрият мъж. — Някъде на разсъмване…

После Валери Денисович Бондасенко направи знак на двамата американци и потъна в мрачния тунел. Устремен към светлината, към решителната битка за спасението на родината си…

В очите на Марс се появи мрачен блясък.

— Стойте настрана от мен! — изръмжа на Лара и Татяна той. — По-късно ще се разправям с вас!

Закрачи през залата, двете жени зяпнаха от изумление при вида на окървавеното му лице и дрехи. Също като охраната на входа. По това време на денонощието сградата беше пуста.

Изправи се до парапета. Героя се беше пробудил, тялото му леко се поклащаше върху водата. А може би някой го е събудил, уплашен от бързия ход на събитията.

— Нося ти подарък — изръмжа Марс.

Куфарчето с тошибата описа полукръг и тежко цопна във водата. Солени пръски обляха обувките на Марс.

— Вече не ми трябва, Одисей — добави той. — Искаш ли да знаеш защо? Всъщност вероятно знаеш. Нали умееш да четеш мислите ми? — очите му убийствено проблеснаха. — Нямам нужда от компютъра, защото разполагам със собственика му — устните му се разтегнаха в зловеща усмивка. — Моите хора успяха да открият смъртния ми враг — според твоето напълно сполучливо определение… В момента са на път, скоро ще получа възможност да го разпитам в твое присъствие. Какво ще кажеш?

— Съжалявам те — отвърна Героя.

Челюстите на Марс се стегнаха, ръцете му се свиха в юмруци.

— Точно така, другарю — изгледа го предизвикателно Одисей. — Хайде, скачай във водата и да се разберем като мъже! Нали това искаш? Но може би ще се окаже, че няма да водим двубой като мъже… Защото ти не знаеш какво всъщност съм аз, нито пък какво мога да ти сторя тук, във водата… Нали така, Волков? Вероятно ще предпочетеш да останеш на твърда земя и да продължиш мръсното си дело…

— Мислиш, че знаеш всичко! — процеди Марс и се наведе над парапета. — Сега ще проверим дали е така!

С един скок се озова до Ирина, която стоеше до масата и безмълвно наблюдаваше развоя на събитията. Сграбчи я за косата и изви главата й назад. Тя нададе вик на болка и уплаха, коленете й се подгънаха.

— Волков!

Марс вдигна глава и предупредително изръмжа към Лара и Татяна:

— Мръднете ли, ще ви застрелям!

Вдигна ръка и я стовари върху лицето на Ирина.

— Волков!

— За теб съм другарят Волков, Одисей!

— Другарю Волков, прекрати това! — умолително каза Одисей.

— О, не! — изръмжа Марс. — Нещата отидоха твърде далеч! — отново дръпна косата на Ирина, тялото й болезнено се изви назад. — Ще й причиня болка, Одисей! Искам да знаеш това предварително, просто защото ще бъдеш главният свидетел…

— Тя е само жена — каза Одисей. — Пусни я…

— Няма начин — поклати глава Марс. — Тя прие условията на играта, но след това реши да импровизира… Стори й се вълнуващо, започна да си въобразява, че тя дърпа конците…

— Едва ли е била в състояние да го стори…

— Стори го, Одисей. Прелъсти ме, след това прие да шпионира Валери Денисович… Сприятели се с Наташа Маякова, след това я предаде… Това известно ли ти е? Предаде я, без да й мигне окото! А накрая предаде и мен! Тя е по-хладнокръвна от всеки мъж, когото познавам, Одисей… Прие насилието, следователно, трябва да получи урок. Основният урок на живота — насилието винаги поражда насилие! Така ще бъде честно, Одисей. Който живее на ръба на бръснача, умира от същия този бръснач!

— Това е отмъщение, другарю. Отмъщение в най-чиста форма!

— Не! — извика Марс. — Тук не става въпрос за отмъщение, а за правосъдие!

— Правосъдие според твоите разбирания, Волков — отвърна Героя и отвратено цъкна с език. — Винаги според твоите разбирания! Но такава ми била съдбата… Да живея в твоя свят, в Рим, управляван от Цезар като теб… Тук място за правосъдие няма. Всичко е подчинено на твоите капризи. Нима не виждаш иронията, Волков? Не аз, а ти искаш да бъдеш жив Бог!

— Върви по дяволите с твоите усукани приказки! — излая Марс. — Кой те е учил да използваш словото като оръжие?

— Действам в самозащита, приятелю. Словото е единственото оръжие, което си ми позволил…

— Напротив — поклати глава Марс. — Позволявах ти твърде много неща. Едва сега разбирам, че съм се държал с теб неоправдано меко. Нарушавах правилника заради теб, затварях си очите за много неща. Държах се като любящ баща, който трепери над единственото си дете. И резултатите са налице. Ти се превърна в своеволно и капризно чудовище. На това трябва да се сложи край! — главата му рязко се завъртя. — Татяна, ела тук!