— Разбрах, че е на снимки — усмихна се Тори. — Мария вече успя да ме информира…
— Значи инициативата е на самата Мария — кимна Елис Нън. — Видяла е багажа ти в антрето и се е хванала на работа. Ти винаги си била нейната любимка…
Тогава Тори извади снимката, която хората на „Алеята“ бяха увеличили на летището.
Елис Нън я пое с нещо като благоговение.
— Представяш ли си? — проточи той. — Уловили са Бърнард и мен в момент на действие! — приведе се и напрегна взор към централния сектор на увеличението. — Да, това сме ние с майка ти… Отиваме на среща с Бърнард. Странно е да се види човек в такъв момент…
— Имате късмет, че снимката е направена от човек на Бърнард — подхвърли Тори.
— Да — кимна Елис Нън. — Предполагам, че е така.
Оказа се, че никой от двамата не е гладен. Излязоха навън и започнаха да се разхождат. Любимият маршрут на Елис Нън — първо покрай басейна, а после в градината. Въздухът тежеше от аромата на цветя.
— Защо никога не ми каза за „Люмиер Д’Ор“? — изви глава Тори. Имаше предвид френската фирма с американски собственик, за която й беше разказала Кои. От известно време насам знаеше, че собственик на тази фирма е баща й, а дейността й е била да изкупува хафний за нуждите на ТЯМУ.
— Какво толкова има за казване? — отвърна Елис Нън. — Аз имам много фирми по света: в Италия, Испания, Хонконг… Също и във Франция. Не съм ти ги споменавал просто защото не очаквах, че ще проявиш интерес…
— Положително бих проявила интерес към страничната дейност на „Люмиер Д’Ор“! — натъртено отвърна Тори.
— Това не е твоя работа — отсече баща й. Видял изражението на лицето й, той намали крачка и добави: — О, не ме гледай така! Същият отговор би получила и майка ти. Но тя никога не ми е задавала подобни въпроси…
— В замяна на това е взела участие в операцията, организирана от теб и Бърнард, нали?
— Разговаряла е с Бърнард насаме. Майка ти притежава значителни средства и винаги сама е решавала къде и как да ги изразходва. Има достатъчно опит в това отношение, освен това независимостта й ни е спестявала доста нерви…
— Как точно ви подмами Бърнард, за да вложите средства в ТЯМУ? — попита Тори. — Вероятно ви е казал за Грег, нали?
— Първо, Бърнард изобщо не ни е подмамил — отвърна Елис Нън. — И двамата с майка ти влязохме в този бизнес с широко отворени очи. Той беше достатъчно коректен да ни посочи всички рискове…
В главата на Тори отново прозвуча високомерният глас на Бърнард Годуин: „В каквото и да се забъркаме, ние никога няма да бъдем изправени пред съда.“
— Всички или само някои? — попита на глас тя.
Елис Нън спря и се обърна към нея:
— Имах предвид рисковете за Грег и теб, а не за мен и майката…
— О — промълви объркано Тори.
Продължиха разходката и скоро стигнаха до навеса на беседката, отрупана с цветя. Тори си спомни за приказките на баща си за грузинските селяни.
— Как беше там?
Елис Нън очевидно имаше предвид Русия.
— Не е като у дома, лельо Емилия — стара шега, която баща й никога не беше обичал, осъзна се със закъснение Тори. — Москва е странна… — побърза да добави тя. — Не това, което очаквах…
— Хареса ли ти?
Тори усети, че отговорът й ще бъде важен за него и се замисли.
— Не я намразих — предпазливо отвърна тя. — Чувствах се неудобно там, но това вероятно се дължеше на обстоятелствата. В този град се долавя нещо… как да кажа… заплашително…
— Така е — кимна Елис Нън. Тори почувства, че пред очите му се връща миналото, ясно и непосредствено като горещия калифорнийски ден.
— Не отговори изцяло на въпроса ми как ви подмами Бърнард… — подхвърли тя.
— Зная.
Замълчаха, Елис Нън бавно се изправи в средата на беседката. От зеления гъсталак над главите им полъхна хлад.
— Как ти се стори Грег?
— Променен — отвърна Тори и видя как баща й се намръщи. — Но след всичко, което е преживял, това можеше да се очаква…
— Какво е това всичко? Дори Бърнард няма представа какво са му сторили руснаците по време на дългото затворничество.
— По всичко личи, че той и руският му колега са били подложени на секретен експеримент, включващ облъчване с космическа радиация…
— Велики боже! — изпъшка Елис Нън и лицето му се сгърчи. Миг по-късно вече се овладя. — Искам да сключим един договор… Никога и при никакви обстоятелства да не споменаваш това пред майка си!
— Но Грег твърди, че вие знаете как изглежда…
— Или греши, или е бил информиран погрешно.
Читать дальше