Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Имаме да си кажем толкова много неща…

— Нима мислиш, че няма да ни стигне времето? — погали го по бузата тя.

Ръсел се облегна назад и отново си сипа кафе.

— В гимназията често сънувах един кошмар… — тихо промълви той. — Вървя през огромна равнина, истинска пустиня… Вървя години наред… Изведнъж пред мен се разкрива стръмен склон, дъното му чезне в непрогледен мрак… На това място неизменно се събуждах, обзет от ужас. Не исках да направя последната, решителна крачка… — очите му се заковаха в нейните. — Но сега имам чувството, че вече е време за тази крачка… Предпочитам мрака пред голата, безнадеждна пустиня…

— Заедно ще я направим — прошепна Тори, прегърна го и го целуна за сбогом. — Ще имаме достатъчно време за това, обещавам ти…

Напусна самолета. Червеникавият въздух вонеше така, сякаш пожар беше обхванал целия огромен град. Дипломатическият паспорт й позволи да мине през митницата и граничния контрол за броени секунди. Отби се в канцеларията, която беше на разположение на „Алеята“. Вечно на път, Ръсел се беше погрижил да разполага със средства за свръзка по най-оживените летища на Съединените щати — Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско.

Именно тук се сблъска с Бърнард Годуин. Изправиха се един срещу друг и дълго мълчаха.

— О, детето — чудо най-сетне се завърна — пръв се обади Бърнард. Изглежда по-дребен, отколкото го помня, помисли си с изненада Тори. Но патрицианското му излъчване си беше все същото. — Искаш ли да те черпя едно кафе?

— Не.

— Бих желал да поговорим…

— Ръсел те очаква.

Тори се подписа в книгата на дежурния и прибра един голям плик. Разписката беше на името на Ръсел.

— Вие двамата свършихте страхотна работа — подхвърли Бърнард.

— За теб — изгледа го продължително Тори. — Лично за теб, Бърнард…

— Това са глупости и ти прекрасно го знаеш…

Тори не каза нищо.

— Но какво има? Дадох ти всичко, което искаше: възстановяване на статута, Ръсел изцяло под твое командване. Дори ти върнах родния брат…

„Мръсник“, въздъхна в себе си Тори. Заслужава да му строша коленете! После тръсна глава и реши да му разкаже за начина, по който Хитасура го беше използвал за производството и разпространението на супер кокаина. Видя как кръвта се оттегля от лицето му, а ръката му търси опора.

Не стори нищо, за да му помогне.

Свърши, помълча няколко секунди, после впи поглед в очите му:

— Всичко си има цена, Бърнард, никога не забравяй това! Дори свободата…

Обърна му гръб и си тръгна. Той остана безмълвен и блед, разтърсен до основи. А Тори с недоумение поклати глава. Очакваното облекчение не дойде.

Когато пристигна в Градината на Диана, Тори установи, че Лаура Нън е в студията „Юнивърсъл“, заета със снимките на шпионски филм, наречен „Досието на Черната лисица“… Играеше майката на шпионина — една доста близка до живота роля…

С изненада установи и нещо друго — Елис Нън си беше у дома, изведнъж решил, че днес няма смисъл да ходи в градския си офис. Разбира се, това не му попречи да проведе десетина международни разговора от кабинета си в просторната къща. Това, както винаги, беше станало рано сутринта — между пет и шест, горе-долу по същото време беше излязла и майка й.

Къщата тънеше в сънна тишина. Тори остави багажа в огромния вестибюл и тръгна към стаята си. Не беше се обадила предварително, родителите й нямаха представа, че се прибира. Но стаята й беше безупречно подредена и я очакваше, както винаги. Просна се на леглото, от устата й излетя въздишка на облекчение.

Събуди се няколко часа по-късно, стана и лениво пристъпи към прозореца. Баща й крачеше край басейна, палещите лъчи на слънцето галеха широките му рамене. В един момент спря и вдигна глава към прозореца на Тори. А тя получи възможност да го огледа на спокойствие.

Моментално установи един доста изненадващ факт: въпреки дългогодишните усилия да изглежда американец, Елис Нън притежаваше класическо руско лице. Добре оформено, малко недодялано, но без да бъде грубо. Очите му излъчваха нежност и топлина, също като очите на децата му. Тори не изпита никаква трудност да си го представи как се разхожда по улица „Горки“…

Половин час по-късно се срещнаха пред отрупаната със студени закуски маса в трапезарията. Той стана на крака и я разцелува по бузите според древния руски обичай.

— Добре дошла у дома — поздрави я на руски Елис Нън, от очите му струеше топлина. — Радвам се, че си цяла… — ръката му махна по посока на масата. — Сигурно умираш от глад… Поне майка ти мислеше така… С положителност е вдигнала Мария посред нощ, за да приготви всичко това…