Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Шилц уморено поклати глава.

— Кенди ще ми прости ли? Просто не знам.

— Когато я видях тази вечер, тя ми сподели по категоричен начин колко е силна любовта помежду ви. И преди сте имали лоши периоди, Игън, и сте успявали да ги преодолеете.

— Но сега става въпрос за нещо толкова значимо.

— Кенди е великодушна.

Шилц се взря в Джак през оскъдната светлина и алкохолната замаяност.

— Ти прости ли на Шарън?

— Да — отвърна Джак. Точно в този момент той осъзна, че казва истината, и осъзна защо безразсъдното й избухване го нарани толкова дълбоко.

Джак наклони глава.

— Е, кой си ти сега, Игън? Както виждаш, аз мога да ти простя постъпката, мога да погледна отвъд ролята, която играеш, отвъд лъжите, които си поддържал, и все пак обичам човека под всичко това въпреки предателството ти спрямо Кенди и Моли, и спрямо мен всъщност. Ти си ми приятел, Игън. Това е важното в живота. Приятелите оплескват нещата, понякога грешат, но им е простено. Поне според моята гледна точка религиозното няма място тук. Важното е какво вършиш сега като човек, Игън. Това ще определи дали ще изживееш останалата част от живота си в лъжа или ще започнеш да се променяш. А дали това включва да кажеш на Кенди, изцяло зависи от теб.

Евърли Брадърс пееха „Dream“. Двете апатични дами на дансинга като че ли бяха заспали в обятията си.

— Това е шанс да опознаеш сам себе си, Игън, истинската ти същност, която в продължение на години е била скрита под Библията. Аз съзрях частица от тази личност, когато бяхме в гората с дъщерите ни, ловяхме риба, гледахме звездите и си разказвахме истории за духове.

Шилц допи бърбъна си и се загледа в масата с празните чаши, влажните кръгове и намачканите салфетки върху нея.

— Мисля, че до тази вечер не съм те разбирал напълно.

Той се извърна, но междувременно Джак успя да забележи блясъка на сълзата в ъгълчето на окото му.

— Аз не… — Шилц се опита да прогони емоцията, заседнала в гърлото му. — Не знам дали имам силата да опозная сам себе си, Джак.

— И аз не знам, Игън. — Джак хвърли няколко банкноти на масата. — Но се обзалагам, че ще опиташ.

Испанските стълби, простиращи се на Двайсет и втора улица, между „Декатур Плейс“ и „Ес Стрийт“, бяха част от луксозния, потънал в зеленина район на Вашингтон, наречен „Дюпон Съркъл“. Официалното им название беше „Декатур Теръс Степс“, макар че никой, камо ли жителите на „Съркъл“, не ги наричаше така. Хората предпочитаха далеч по-романтичното наименование, което напомняше за истинските Испански стълби в Рим. Но независимо от името те представляваха очарователно стълбище от камък и бетон, оградено от двете страни от декоративни улични лампи, а в най-горната им част имаше фонтан във формата на лъв. И до ден-днешен могат да се видят деца, които тичат и врещят около огромния звяр, от чиято уста изригваше постоянен поток от вода. Нощно време стълбите придобиваха особен чар, характерен за Стария свят, който ги правеше любимо местенце както за млади двойки, така и за по-възрастни любовници.

Кала чакаше Рони Крей най-отгоре на стълбите. Тя пристигна няколко минути преди полунощ, за да има възможност да се наслади на нощния блясък, който осветяваше стълбите в червеникавокафяви окраски. Крушката на един от осветителните стълбове вдясно беше изгоряла и образувалите се сенки се простираха върху стъпалата по особено привлекателен начин. Двойките се разхождаха, хванати под ръка, вероятно се целуваха скромно и след това притичваха през улицата, смеейки се, или заставаха на ъгъла, изчаквайки такситата си.

Въпреки че работеше усърдно от дълго време за Първите американски светски проповедници и беше точно толкова благоразумна, колкото и колегите й, които седяха от двете й страни, по душа тя беше истинска романтичка. Може би затова Рони я привличаше. Макар да знаеше, че е надхвърлил петдесетте, той изглеждаше поне с десетилетие по-млад и вероятно затова притежаваше романтична жилка, която тя успяваше да разпознае. Освен това, за разлика от мнозина в ПАСП и най-вече от Крис и Питър, той се отнасяше към нея като към дама, а не като към хлапе. Изобщо не й се нравеше фактът, че никога не приемаха предложенията й на сериозно. А Рони го правеше. Рони я спечели и тя го обичаше заради това.

Кала не можеше да се стърпи да не хвърля по едно око на една млада двойка, която седеше долу-горе по средата на стълбите и се натискаше. Представи си, че е на мястото на момичето, че ръцете на любовника й опипват топлата й плът, и я връхлетя завист. Тя пристигна от Гранд Рапидс във Вашингтон преди три години в търсене на съпруг с добра работа и стабилни семейни ценности. Но намирането на такъв мъж се оказа по-трудно, отколкото си представяше. Излизаше на срещи с мъже, които бяха или празнодумци, или безнадеждни нарцисисти. Пропъди няколко женени мъже, които искаха да я вкарат в леглото си. Тогава премина на план „Б“ и се отдаде изцяло на ПАСП — кауза, в която вярваше. Това беше добре за чувството й за справедливост и лошо за любовния й живот.