Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Значи и ти не ми вярваш.

— Не съм казал това. Наистина ти вярвам, че си видял Ема, че тя ти е говорила, но всичко е било в главата ти. — Шилц пое дъх. — Умираме, отиваме в рая… или в ада. Няма никакви духове, никакви странстващи призраци.

— Откъде знаеш?

— Знам Библията, Джак. Знам Божието слово. Спиритуализмът е игра за шарлатани. Използват вината и отчаяното желание на скърбящите да разговарят със своите починали обични близки.

— Игън, няма само живот и смърт. Има нещо повече, нещо, което не можем да видим или почувстваме. Нещо непознато.

— Да, има — тихо се съгласи Шилц. — Казва се Бог.

Джак поклати глава.

— Това е отвъд Господ или Библията, или дори Божиите закони.

— Не е възможно да вярваш в това.

— Как така не можеш даже да приемеш възможността, че съществува нещо повече, нещо непознаваемо, което не се основава на Бог?

— Защото всичко е основано на Бог, Джак. Ти, аз, светът, вселената.

— Само дето появата на Ема не се вмества в твоята основана на Бог вселена.

— Напротив, Джак. — Шилц пресуши чашата си. — Както казах, тя е израз на твоята непоносима скръб.

— Ами ако грешиш?

Шилц го изгледа със снизходителна усмивка.

— Не греша.

— Виж, точно това според мен вкарва в беля вас, религиозните. Вие сте дяволски сигурни в себе си по всички тези въпроси, които не подлежат на доказване.

— Това е вяра, Джак. — Игън поръча по още едно питие. — Няма по-мощна система на вярване в света.

Джак изчака, докато сервитьорът остави бърбъните пред тях и прибра празните чаши.

— Действа успокоително да имаш вяра, да знаеш, че съществува план.

Шилц кимна.

— Наистина е така.

— Значи, ако се случи нещо лошо, например деветнайсетгодишната ти дъщеря забие колата си в дърво и умре, няма нужда да мислиш. Можеш просто да кажеш: е, това е част от плана. Нямам представа какъв е този план, никога няма да узная, но мамка му, всичко е наред. Смъртта на дъщеря ми имаше смисъл, защото тя е част от плана.

Шилц прочисти гърлото си.

— Това е леко грубо казано, но, да, по съществото си е точно така.

Джак бутна настрани бърбъна с вкус на неотлежал алкохол. За тази вечер пи повече от достатъчно.

— Нека да те питам нещо, Игън. На кой нормален човек му е притрябвал такъв шибан план?

Шилц цъкна с език.

— Сега звучиш като онези мисионерски секуларисти.

— Разочарован съм, но изобщо не съм изненадан да чуя това от теб. — Джак направи преплитащи се един в друг кръгове с дъното на чашата си. — Защото със сигурност не съм мисионерски секуларист.

— Добре. Точно сега заради смъртта на Ема си прекъснал връзката си с Бог.

— О, отдавна съм се откъснал от този клон — отвърна Джак. — Сега започвам да си мисля, че има друг път, трета възможност.

— Или вярваш в Бог, или не — отсече Шилц. — Няма средно положение.

Джак погледна приятеля си. Обсъждаха този въпрос от толкова много години и не спираха да го предъвкват заради приятелството си. Но той усети, че тази вечер пресякоха граница, отвъд която нямаше връщане назад.

— Няма място за дискусии, няма мърдане от издълбаните в камък вярвания.

— Десетте Божи заповеди са били издълбани в камък — изтъкна Шилц — и има основателна причина за това.

— Мойсей не е ли счупил скрижалите?

— Престани, Джак. — Шилц поиска сметката. — Това доникъде не ни води.

Точно там, помисли си Джак, е проблемът.

— Е, какво става сега? — попита той.

— Честно, нямам представа.

Шилц се загледа в две застаряващи дами, изгубили надежда за вечерта, които танцуваха заедно, докато Елвис припяваше „Don’t Be Cruel“.

Погледът му бавно се отмести и се фокусира върху Джак.

— Истината е, че се боя да се прибера у дома. Страхувам се какво ще направи Кенди, ако разбере, страхувам се от позора, на който ще съм подложен в църквата. Уверявам те, че някои от приятелите ми никога повече няма да ми проговорят.

Джак изчака за момент, за да си събере мислите. С лека изненада установи, че какъвто и гняв да беше изпитал към Игън, той се бе стопил под влияние на бърбъна, който изсипаха в гърлата си. Истината е, че му стана тъжно.

— Иска ми се да можех да ти помогна.

Шилц вдигна ръка.

— Грехът е мой, бремето си е мое.

— Мога да ти предложа друга перспектива. Случилото се тая вечер е истинско изпитание за желязната ти вяра. Ти живееш с определени религиозни и морални норми, Игън. Те не допускат никакво отклонение или оправдание. Но не можеш да намериш опора в никоя религиозна фикция. Нито Бог, нито дяволът са ти казали да имаш любовна връзка с Ейми. Инициативата си е била твоя, Игън. Ти си направил съзнателен избор, ти си пресякъл забранена граница.