Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Той импулсивно направи крачка нагоре, вдигна юмрук, за да почука, но дланта му разтвори и се отпусна на вратата, сякаш с този жест можеше да усети присъствието й. След това се обърна, бавно слезе по стъпалата и се върна в колата.

Джак си мислеше, че кара към вкъщи, но вместо това се озова на алеята пред къщата на Игън Шилц. Спря зад комбито „Ауди А4 Авант“ на Кенди Шилц. Слезе от колата, отиде до входната врата и натисна звънеца. Щом Шарън не беше склонна да говори с него за Ема, може би Игън щеше да го направи. Джак погледна часовника си. Беше достатъчно късно и приятелят му със сигурност би трябвало да си е у дома.

Шилц живееше в района „Олд Слийпи Холоу“ на Фолс Чърч. Семейството му от десетилетия обитаваше кокетна двуетажна къща в колониален стил. Шилц беше платил малко повече от 100 000 долара за нея. По онова време това въобще не беше евтино, но днес стойността й бе най-малко петнайсет пъти повече.

Моли отвори вратата и нададе радостен възглас, докато той я въртеше в обятията си.

— Моли Мария Шилц, как си?

Кенди забързано нахълта в антрето, но щом видя Джак, безпокойството й се преобрази в широка усмивка.

— Хей, Джак Макклюр, толкова време мина! — възкликна тя с неподправена радост.

Той я целуна по бузата, а в същото време Тафи, техният ирландски сетер, се появи, изплезил език и размахал бясно опашка.

— Вече вечеряхме, но остана много храна — каза Кенди.

— Благодаря, но току-що ядох — отговори Джак.

Докато той и Кенди влизаха във всекидневната, Моли изтопурка нагоре по стълбите, за да си напише домашните.

— Имам черешов пай — каза Кенди с пламъче в очите. — Любимият ти, ако не ме лъже паметта.

Джак се разсмя въпреки мрачното си настроение.

— Паметта ти си е съвсем наред.

Джак знаеше, че няма измъкване, затова я остави да се суети из кухнята, докато Тафи радостно се мотаеше в краката й. Кенди имаше изваяна като статуя фигура, пепеляворуса коса и широко, открито лице. На младини тя беше истинска красавица, а сега, на средна възраст, притежаваше различна красота, както и завидно спокойствие. Тя отряза щедро парче от пая и извади от хладилника купичка с домашно приготвен крем.

— Мляко или кафе? — попита тя и шумно плъзна чинията и вилицата по шубера. Тафи се приближи, седна и извърна издължената си умна муцуна към Джак.

— Кафе, моля. — Джак потърка челото на Тафи с кокалчетата на пръстите си и кучето заръмжа от удоволствие. Той вдигна вилицата. — Тази порция за колко човека е?

Докато му наливаше кафе в чаша, която бе изработила собственоръчно на курса по керамика, Кенди се закикоти.

— Не мога да се стърпя, Джак, защото още те смятам за подрастващ. — Тя бавно запристъпва с чашата в ръка. Спомни си, че той обича кафето чисто. — Във всеки случай ми изглеждаш твърде измършавял и това въобще не ми харесва. — Тя сложи ръка върху неговата за малко. — Как я караш?

— Добре — кимна Джак.

Изражението на Кенди показваше, че не му вярва.

— Трябва да се отбиваш по-често при нас. Липсваш на Игън. — Тя посочи с глава. — Както и на Добрата Доли Мис Моли.

— Моли е пораснала. Вече си има свои приятели.

На лицето на Кенди се изписа подигравателно изражение.

— Мислиш ли, че някога ще спре да обича нейния чичо Джак? Не те е срам. Нещата в това семейство стоят по съвсем различен начин.

Джак като че ли умираше вътрешно. Тук виждаше картина на собствения си семеен живот… само ако толкова много неща се бяха стекли по различен начин.

— Паят е вкусен. — Той се облиза. — Игън горе ли е? Искам да ми отдели една минута.

— Не, за съжаление. Обади се да каже, че ще остане до по-късно в моргата. Някакъв секретен правителствен случай. Но трябва да наминеш от там. Той ще ти се зарадва.

Кенди приглади роклята си отпред.

— Иска ми се ти и Шарън да закърпите нещата.

Джак се взираше в останките от сладкиша.

— Е, нали знаеш как е.

— Не, не знам — доста строго възрази Кенди. — Вие се обичате. Очевидно е дори и за неромантик като Игън.

Джак въздъхна.

— Не знам за любовта, но точно сега Шарън не ме харесва особено. Сигурно никога повече няма да ме харесва.

— Това са приказки на пораженец, скъпи. — Кенди отмести настрани пая и изми купичката от крема. — Всичко се променя. Всички бракове могат да оцелеят, ако и двамата го искат. — Тя си избърса ръцете в една кърпа за чинии на зелени и бели ивици. — Трябва да поработите по въпроса.

Джак вдигна поглед.

— Вие с Игън работите ли по въпроса?