Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Тя изтърка мазнината и жълтъка от една чиния и замислено я постави върху сушилника.

— Ако се прибера — каза тя, без да се обръща, — ще спра да уча.

— Какъв капан? — попита Армитидж. — Какво имаш предвид? — Сега изглеждаше още по-паникьосан. Лицето му беше бяло като суграшицата, която отскачаше от предното стъкло на колата.

Джак отби встрани на „Кърби Роуд“, на около осем километра от „Клейборн“.

— Подмамваш престъпника, така де, заподозрения, и колегите го сгащват и го разпитват къде отива, какво прави в района, какво има в колата.

— И къде ти е основанието?

Джак извади пистолета си.

— Ето ми го основанието.

— Не можеш просто да…

— Ти какво сега, освен бивш свещеник си и бивш адвокат ли?

Армитидж млъкна. Докато се опитваше да се окопити, Джак каза:

— Дай ми номера на беемвето.

Армитидж му показа бележника, но емоциите на Джак бяха толкова разпалени, връхлетелият го стрес бе толкова голям, че не можеше да стигне до въображаемата точка, с помощта на която да се концентрира достатъчно, за да разбере драсканиците на Армитидж.

— Прочети ми го.

Онзи го изгледа озадачено.

— Трябва да гледам пътя — излъга Джак. Така и не успя да преодолее срама от недъга си.

Армитидж му прочете номера на глас.

Джак пак се обади на Бенет.

— Искам да проверите последен модел сиво беемве петица с регистрационен номер 2499 СХЕ. Точно така. Благодаря.

Джак прекъсна връзката. Известно време пътуваха в неловка тишина.

Най-накрая Армитидж се обади:

— Не желая да съм част от това.

— Искаш да се измъкнеш ли?

Армитидж го погледна. Внезапно на лицето му се изписа срам.

— Разкажи ми нещо повече за Първите американски светски проповедници.

Армитидж прокара ръка през влажната си коса.

— Хайде — подкани го Джак. — Говоренето ще ти се отрази добре.

— Добре. — Армитидж нервно облиза устни. — Преди всичко ние вярваме, че човек може да води морален живот без религия. Всъщност именно религията е най-сериозният фактор за потискане на моралния живот. Божието слово е най-добрият метод, измислен от човека, за изопачаване на етиката, за избягване на последствията от нечии действия. Набожният човек може да се измъкне от каквито и да било гнусни престъпления в името на Бог, като например изгаряне на хора на клада или съвсем буквално обръщане на червата им наопаки. Така наречените закони на религията са пренаписвани отново и отново, за да се оправдаят действията на религиозните старейшини.

Точно в този момент Джак настръхна леко. Косъмчетата по ръцете му се изправиха като намагнетизирани и очите му бяха привлечени от огледалото за обратно виждане. За миг си помисли, че губи разсъдък, защото там седеше неговата многообичана Ема и го гледаше с ясните си раздалечени очи, съвсем жива както винаги.

— Татко…

Той чу гласа й! Това определено беше нейният глас, но когато погледна Армитидж, му стана ясно, че другият мъж не е чул нищо. Джак разтърка лице с ръка и пак хвърли поглед към огледалото за обратно виждане, което вече показваше пътя отзад. Трафикът се движеше с нормалния си ритъм. На задната седалка нямаше никой.

Той преглътна с усилие. От какво ли са причинени тези халюцинации, запита се. Защото явно са халюцинации, нали така? Какво друго може да е?

С огромно усилие той пак насочи вниманието си към мъжа до себе си. Имаше намерение да му зададе съвсем друг въпрос, но от устата му излезе:

— Това означава ли, че не вярваш в Бог?

— Бог няма нищо общо — сухо отговори Армитидж. — Ние се противопоставяме на стореното от религията в името на Бог.

— Тогава вие споделяте с П-2 едно и също желание за Второ просвещение.

Армитидж въздъхна.

— Така е. Но изобщо не сме съгласни с методите им. Те са екстремисти и като всички екстремисти са изцяло фокусирани върху целта. Виждат само най-късото разстояние, директния път към победата, а това неминуемо включва насилие. Както при всички екстремисти, познати на световната история, за тях целта оправдава средствата.

— Това го разбирам и аз. — Джак гледаше в страничното огледало, но не забеляза нищо подозрително. Мобилният му телефон звънна. Беше бъдещият президент. Явно бе пропуснал ежечасното си обаждане. Той вдигна телефона и увери Едуард Карсън, че напредва, като следва собствената си линия на разследване. Не можеше да каже нищо повече в присъствието на Армитидж. Карсън, изглежда, разбра, че Джак не може да говори свободно, и приключи разговора.