Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Насърчавана от него, направи несигурна стъпка напред, после още една, но краката й се заплетоха и Крей я подхвана, за да не се строполи на пода.

— Може да ти се наложи да ме учиш как се ходи — каза тя, докато притеснено се смееше.

— Няма да имаш нужда от мен, за да се справиш, обещавам ти. — Той я изведе от стаята, която бе неин дом повече от седмица. Помогна й да си вземе душ и да се облече и тя не се почувства нито смутена, нито засрамена. А и защо да се чувства? В края на краищата той я беше гледал как ходи по малка и голяма нужда, а най-вероятно и как спи. Имаше ли нещо по-интимно?

Той познаваше всеки сантиметър от тялото й. За малко повече от седмица той стана част от нея.

В кухнята й придърпа стол. Тя седна, подпирайки се с една ръка на масата, върху която имаше кутии от портокалов сок и мляко, както и няколко водни чаши. Той й наля чаша портокалов сок с парченца плод. Любимия й.

Изчака я, докато пресушаваше чашата.

— Следобед ще излезем на разходка около къщата. Ще си възвърнеш силите за нула време, ще видиш. А сега искаш ли да хапнеш?

— Яйца и бекон, моля.

— Смятам да ти направя компания. — Крей отвори хладилника, но вътрешността му остана извън полезрението на Али. Другото момиче беше сгънато вътре като акробат. Той извади кутия с яйца и парче масло от рафтчето на вратата. Най-долу, близо до неподвижните сини крака на момичето, имаше към половин килограм дебело нарязан бекон. Кожата на трупа започваше да се смъква като змийска. Крей знаеше, че много скоро ще му се наложи да я премести или във фризера в мазето, макар това да означаваше да я нареже на парчета, или другаде, например на някое сметище или празен паркинг. Но още не. Не искаше да я пусне да си отиде. Свърши му толкова работа. Упои я, докато й режеше ръката, за да не й причини болка. Тя не заслужаваше подобно нещо. Сега тя си имаше дом и той не искаше да я изостави. Не му беше виновна, че му е нужна, за да е сигурен, че властите знаят, че Али не е мъртва или погребана. Беше си изготвил стриктно разписание и затова му беше необходимо бързо ответно действие, което само търсенето на живо момиче можеше да му осигури.

С пълни ръце Крей затвори вратата на хладилника с крак, подреди продуктите на плота до готварската печка, сложи чугунен тиган върху горелката и пусна газта. За да не си изцапа пръстите с мазнината, използва един от лъскавите ножове, закачени върху магнитна поставка на стената, за да отдели шест филийки бекон, след което ги нареди една до друга в тигана. После увеличи газта и те зацвърчаха. Кухнята се изпълни с наситен аромат.

Когато беконът придоби златистокафяв цвят, той постави парчетата върху попивателна хартия и изсипа мазнината от тигана. Без да го измие, отряза дебела бучка масло и я пусна да се разтопи. После сложи на масата кутията с яйцата, една купичка от неръждаема стомана и тел за разбиване на яйца.

— Искаш ли ти да ги разбиеш?

Пак прозвуча като предложение, не като команда. Али знаеше, че съвсем спокойно може да откаже. Но не искаше да каже „не“. Отвори кутията, счупи шест яйца едно по едно в ръба на купичката, наля малко мляко и започна да разбърква сместа.

— Не знам как някой може да яде онези готови яйчени смеси без жълтък — сподели тя небрежно.

— Или пък омлет от белтъци — добави той.

Ръката й бързо отмаля. Тя си почина за малко и продължи, докато се получи бледожълта пяна.

— Готово.

Крей взе купата, добави три щипки сол и малко черен пипер и изсипа съдържанието в тигана. После разбърка яйцата леко с бяла пластмасова шпатула.

— Бял хляб?

— Смятам днес да е пълнозърнест — отговори Али.

— В килера. — Той остави шпатулата и влезе в малката стаичка. Скрит в сенките, се обърна и започна да я наблюдава. Тя стана, като се подпираше с една ръка на масата. Приближи се до готварската печка. Ръката й мина покрай ножовете на стенната етажерка и взе шпатулата. Разбърка яйцата в тигана. Тананикаше си.

Доволен, Крей намери пресен пълнозърнест хляб, сложи го под мишница, след което се протегна и отвори шкафа. Кари стоеше навита в тъмната си пещера. Червените й очи го гледаха загадъчно.

Той сложи пръст пред устните си и й прошепна:

— Шшшт.

Затвори вратичката на шкафа и се върна в кухнята.

Али обърна глава.

— Почти е готово.

Нима по лицето й пробяга бегла усмивка?

Седнаха да ядат един срещу друг.

— Бях прав за теб — заговори той най-после. — Въпреки парниковото ти възпитание не си глупачка. Презираш привилегиите.