Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Той я послуша, но змията нервно и неспокойно продължаваше да се навива и развива и от това го полазваха тръпки.

Сякаш усетила това, Аника каза:

— Имам ключове за една приятна квартира недалеч от тук. Апартамент, както бихте казали вие, американците. — Усмивката й се разшири, сякаш за да му попречи да не поглежда встрани. — Игор ми ги даде. Знаеш ли, той не беше чак толкова лош.

Джак беше наясно, че вътрешно продължава да осъжда решението, което беше взела на самолета. Това не му харесваше, особено при сегашните обстоятелства, но не можеше да се сдържи.

— Има две спални — продължи тя. — Така че момичето ще има лично пространство.

— Това означава, че за нас двамата остава една спалня.

— Да — потвърди тя, — така е.

Единият полицай разказа на другия мръсен виц и двамата избухнаха в смях, а гласовете им отекнаха в ресторанта. Изправиха се — изглежда бяха влезли само за по едно кафе с паста, които бяха погълнали за рекордно кратко време. Докато излизаха, гласовете им заглъхваха бавно и някак неохотно, сякаш мъжете не искаха да напуснат мястото.

— Събуди момичето — подкани го Аника. — Трябва да тръгваме.

— Полицаите са още отвън, пушат цигари и оглеждат краката на жените.

— Още по-добре — заяви тя и остави пари върху масата, — така ще могат да огледат и моите.

— Иска ми се да не я наричаш „момичето“. Тя си има име.

Аника му хвърли спокоен поглед, в който той не забеляза никаква ирония. Въпреки това тонът й беше весел, когато каза:

— Аз също имам име, но според нея „смахната кучка“ ми отива повече.

Облегнатите на стената ченгета наистина огледаха краката на Аника, докато тя, Джак и Али се отдалечаваха от тях, и тя дори се обърна към тях и им се усмихна сърдечно.

— Това беше ли разумно? — промърмори Джак.

— Флиртуването с полицаи не е нещо подозрително — отбеляза Аника, като ги подкани да вървят по-бързо срещу свежия вятър. — Всъщност е точно обратното.

Джак не направи никакъв коментар, тъй като нямаше опит в тази област. Аника ги отведе в хипермаркета, откъдето си купиха по един чифт дрехи за смяна, както и боя за коса за Али. През цялото време, докато жените пазаруваха, Джак зорко следеше да не се появят полицаи, но видя само начумерени дебели купувачи, които не им обръщаха никакво внимание.

След двайсет минути ходене по многолюдните улици на Киев стигнаха до жълта тухлена сграда с три купола, които се издигаха над покрива от мед като шапки.

Аника избра един звънец от четирите реда край заключената врата и го натисна. Миг по-късно вратата се отключи с жужене и те влязоха в едно преддверие, където се наложи тя да повтори целия процес отново. Слабо осветеният, подобен на катедрала вестибюл миришеше на влажни вълнени дрехи и стари кожени обувки. Стъпките им кънтяха, сякаш ехото от тях недоволстваше за стари несправедливости, извършени спрямо душите, които сградата бе приютявала някога.

Агонизиращото скърцане на асансьора накара Джак да отбележи:

— На връщане ще слезем по стълбите.

— От тук — каза Аника, докато вървяха по прашния коридор на четвъртия етаж, който вероятно в по-добри времена или пък през нощта беше осветяван от голи крушки, завинтени в евтини пластмасови фасонки, поставени в полукръгли ниши в стените.

В края спряха пред една врата, на която тя почука първо два пъти, след това още три и накрая отново два пъти. Нищо не се случи. Гръмките звуци от някакво телевизионно шоу се носеха в коридора като влажна мъгла.

Изведнъж Джак чу драскане от другата страна на вратата, сякаш вътре имаше някакво животно, куче или котка. Вратата рязко се отвори навътре и към тях надникнаха очи зад стъклата на очила с телени рамки. Лицето на човека беше продълговато, бледо и мършаво.

— Здравей, дядя Гурджиев.

Когато възрастният мъж зърна Аника, физиономията му светна като неонова реклама.

— Детето ми! — извика той, докато тя се хвърляше в прегръдките му. — Мина толкова време, малка моя, толкова време!

— Какво става? — попита Али. — Точи Лазар е твърде стар, за да й е баща.

— Тя го нарече „чичо“ — обясни Джак. — Освен това мисля, че ти имаше предвид Матусал. Лазар е просякът, когото се предполага, че Христос е възкресил от царството на мъртвите.

— Трябва да стори същото и с този тип, преди да се е превърнал на прах — прошепна заговорнически Али.

Аника ги представи и помоли дядя Гурджиев да говори на английски, защото момичето не разбира руски.

— То кой ли пък разбира? — каза дядя Гурджиев с печална усмивка, като ги покани да влязат в апартамента.