Ерик Лустбадер - Кървав сняг

В последвалото мълчание и двамата усетиха, че самолетът бавно губи височина. Аника се оказа права за продължителността на полета.

По лицето й се бореха за надмощие различни чувства които преминаваха като облаци, гонени от освежаващ вятър. Изглежда, че тя обмисляше думите му и следващите ходове които трябваше да направи.

— Можеш ли да ми предложиш някаква алтернатива? — бавно попита тя. — Или просто го отбелязваш като факт?

— И двете. — Джак отново кимна към Али. — Може би извадихме късмет с идването й на борда.

Аника изглеждаше готова да му се изсмее в лицето.

— И защо?

— Можем да влезем в Украйна като семейство — майка, баща и дъщеря. Така твоята ФСБ ще изгуби следата поне за известно време.

— Наистина ли? — Аника наклони главата си на една страна. — И какви паспорти ще използваме, господин Макклюр?

— Не се бях замислил над това.

— Не? Така си и знаех — кимна Аника. — Но няма значение. Докато ти и момичето си шушукахте отзад, аз се опитвах да съставя план. Ако предположим, че летим към Киев…

— Така е.

— Поне едно нещо е както трябва тази нощ. Познавам един човек там. — Тя вдигна ръце с дланите нагоре. — Не се безпокой, не е от бившите ми колеги, а някой, когото сама открих. Той е началник на емиграционната служба на летището — човек, който винаги има нужда от пари, за да се отдава на комар. Предполагам, че имаш пари.

— Никога не излизам от къщи без пари.

— Става дума за долари, а не, боже опази, за рубли, които на никого не вършат никаква работа, включително и на нас, руснаците.

Джак кимна.

— Добре тогава. — Тя извади мобилния си телефон. — Да се захващам за работа. Щом моят алчен приятел ни прекара през емиграционната служба, имам друг познат, който ще ни направи фалшиви документи, така че да се превърнем в твоето въображаемо семейство и да се движим из града. Какви да са имената?

Джак се замисли за момент.

— Господин и госпожа Чарлс. Аз съм Никълъс, а ти Нора.

— Нора. — Аника сбърчи нос. — Не мисля, че харесвам това име.

— Би ли предпочела Бранди или може би Тифани?

— Нека да е Нора — съгласи се Аника, докато вече набираше някакъв номер. — А момичето?

— Ема — отвърна Джак, без да се замисля.

Мисленето в този случай можеше да се окаже фатално — то можеше да посочи недостатъците в налудничавия му план, както и да му припомни с болезнена острота ужасния риск, които беше поел в момента, когато реши да се опита да защити Аника от Иван и Милан.

Те седнаха на местата си и закопчаха коланите си, когато светна знакът да го направят. Аника говореше по телефона си, което означаваше, че поне бе успяла да се свърже със своя познат от емиграционната служба. Какво щяха да правят, ако той не беше дежурен или беше в отпуск (макар че кои ли в Украйна взимаше отпуск по това време на годината), или, най-лошото, ако не беше вдигнал телефона си? Но изглежда, резултатът от разговора беше по-благоприятен и Джак се отпусна назад, опитвайки се да огледа положението им от всички възможни ъгли и да намери изход от тази каша.

Първата възможност, с която разполагаше, след като веднъж кацнеха, бе да се обади на Едуард, но не беше сигурен дали това е най-мъдрият или най-глупавият избор. Последното нещо, което би искал да направи, бе да въвлече президента на Съединените щати в нещо, което можеше да се окаже голям международен инцидент. Взаимоотношенията с президента Юкин и без това бяха достатъчно деликатни.

Карсън бе прекарал по-голямата част от изминалата седмица в опити да поправи щетите, които неговият предшественик бе нанесъл на руско-американските отношения през последните осем години. И така, в момент на прозрение Джак реши, че мъжът, способен да му помогне най-много — най-могъщият човек в свободния свят, — беше също така и най-уязвимият и затова трябваше да забрави за него.

Следващият му избор беше да се свърже с Дик Бриджис и да го убеди да използва влиянието си в Министерство на отбраната и да ги измъкне заедно с Али от Киев, като използва някои от агентите под прикритие на Централното разузнавателно управление или на Агенцията за национална сигурност. Този план също криеше своите рискове — не на последно място факта, че Карсън го беше предупредил, че Бриджис не бива да разбира каква е мисията на Джак. Ако Бриджис работеше за враговете на Едуард и Джак му кажеше какво става, това щеше да доведе до края на администрацията на Карсън още преди да е успяла да заработи наистина.

Третата и последна възможност, за която се беше сетил, бе да се обади на Родни Бенет — някогашния му началник в АТФ. Проблемът с него пък беше, че Бенет ръководи регионална агенция. Джак нямаше представа дали бившият му шеф има връзки с хора на достатъчно високо ниво, на които да повери тази толкова взривоопасна информация.