Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Джак се зачуди точно в кой момент ситуацията бе излязла от контрол. Когато беше дочул разговора между Аника и Иван? Когато Иван дойде в бара при Аника? Когато разбра, че Иван и Милан са се вмъкнали в стаята на Аника? Всяка случка от миналата нощ беше като тънка стъклена плочка със свой собствен цвят, форма и структура — сами по себе си те бяха без особено значение, но събрани заедно, бяха довели до превръщането му в беглец на място, където го очакваше единствено неизвестност.

Самолетът докосна пистата с леко друсване. По това време Аника вече водеше втория си разговор, а Джак бе стигнал до мрачното заключение, че в момента е сам на вражеска територия заедно с дъщерята на президента и руска агентка на тайните служби, която едва познаваше. В същото време убийците на ФСБ и групировката само чакаха от тях да си подадат носовете на погрешното място.

Мъжът, който се качи на борда, беше строен и ходеше с наперената походка на човек с положение. Казваше се Игор Кисин. Не беше човекът на Аника, както бе очаквал Джак, а негов пратеник — по-младо негово копие, упълномощено да вземе парите на Джак за услугата, обещана на Аника.

Той хвърли поглед на Али и за момент Джак се ужаси, че я е разпознал от снимките й в пресата след тържественото встъпване в длъжност на баща й. Но полупритворените очи на мъжа продължиха нататък и подминаха Джак, когото той не беше погледнал направо дори когато беше приел парите му. Изгарящите му черни очи бяха насочени единствено към Аника. Той сякаш я поглъщаше с поглед. Високите му скули и бадемовидните му очи загатваха за азиатския му произход. Кожата му беше тъмна, лъскава като коприна, устата и челюстта му имаха жесток и варварски вид. Джак спокойно можеше да си представи мъжа в ролята на казак, връхлитащ бягащите селяни, след като е подпалил нивите и къщите им.

— Трябва да тръгваме — каза Аника, след като Джак предаде парите.

Али тъкмо обличаше палтото си, когато Игор нареди:

— Почакайте!

Имаше дълбок и дрезгав глас, който отекна в кабината като планинска гръмотевица.

Всички обърнаха погледи към него.

— Има още въпроси за решаване.

— Какви въпроси? — попита Джак.

Игор продължаваше да гледа Аника и когато заговори беше ясно, че се обръща към нея.

— Административни въпроси.

— С Дмитрий имаме уговорка — спокойно, но твърдо рече Аника. — Сделката беше приключена и той получи каквото искаше.

— Той да — отвърна Игор, — но не и аз.

— Няма да ви дам повече пари — заяви Джак и се готвеше да добави още нещо, но вдигнатата ръка на Аника го спря.

— Игор не иска пари — каза тя. — Нали?

Игор продължи безсрамно да оглежда лицето й.

— Като стана въпрос за получаване…

Джак пристъпи между тях и каза:

— Няма да позволя…

— Спри! — обърна се Аника към него. — Спри веднага!

Макар че гласът й беше съвсем тих, в него се долавяше ясната, стоманена нотка на заповед.

— Аника…

Тя му се усмихна печално и когато минаваше покрай него, сложи за миг ръка върху едната му буза. Докосването й сякаш го изгори и беляза по някакъв странен начин.

— Наистина си доста сладък — рече тя и когато хвана ръката на Игор, продължаваше да гледа към Джак. — Остани тук, разбра ли? Остани тук с момичето! Когато се върнем, всичко ще бъде наред.

След това тя поведе Игор по пътеката към задната част на самолета, където те се скриха в тоалетната.

Али застана до него. Изглеждаше чорлава и по-малка от обикновено, сякаш нещастието я беше променило или някак бе смалило присъствието й. Очите й бяха зачервени от плач и под тях вече се бяха настанили тъмни полукръгове. Тя вдигна поглед към него.

— Джак, нали няма да й позволиш да се чука с тая противна гад.

— Това е Русия. Не мога да се намеся.

— Господи! — възкликна Али. — Нима вярваш на тая смахната кучка?

Киев, 6 април

Първото, което видяха от Киев на трепкащата синьо-златна светлина на утрото, бяха широки булеварди, обширни кръгли площади и монументални сгради с дорийски колони или увенчани със синьо-зелени куполи. Златни кубета блестяха под първите лъчи на зората и се издигаха над града, разпрострял се по бреговете на широката синьо-лилава река Днепър. Уличните лампи още светеха. Наскоро беше валял дъжд и паветата изглеждаха гладки и блестящи като змийска кожа.

Таксито от летището ги остави при търговския комплекс „Метроград“ на площад „Бесарабски“, където Аника ги поведе към модерната фасада на заведение от верига ресторанти. По пътя към града тя ги беше уверила, че той ще е отворен за закуска дори в този ранен час. Джак и Али установиха с приятна изненада, че времето тук е далеч по-меко, макар и по-влажно, отколкото в Москва. Али разкопча палтото си и го свали още преди да влязат в ресторанта. Сега, с късо подстриганата си коса, тя изглеждаше различно. След като се бе уплашил, че Игор може да я е разпознал, Джак не искаше да поема никакви рискове и настоя тя да се подстриже, преди да напуснат самолета. В таксито той каза на Аника, че до края на деня трябва да намерят на Али боя за коса.