Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Двамата мъже приклекнаха в скривалището от слама, което сами бяха направили в източния край на имота на „Ализарин Глоубъл“, и зачакаха търпеливо зората и ятата от патици, които щяха да се появят с нея. За тях ловът на патици беше нещо повече от приятно убиване на времето — беше начин да изпуснат парата и да се освободят от напрежението, натрупано в професионалния им живот. Други мъже може би щяха да се възползват от услугите на някой скъп бордей или дори биха потърсили нещо по-екзотично, но двамата имаха достатъчно богат опит с поставянето на капани, за да рискуват те самите да попаднат в такива. Бяха събрали толкова много нагледни и дори порнографски уличаващи доказателства за своите врагове през годините, че изброяването им можеше да е обект на отделен статистически анализ.

— Генералът вече не ни е полезен — отбеляза Бенсън, а погледът му беше прикован в розовата лента, която трептеше на източния хоризонт.

— Не съвсем. Той беше мишена още от самото начало — каза Томсън, опря пушката на рамото си и се прицели. — Сега ще се превърне в нашата изкупителна жертва. — Той дръпна спусъка, птицата падна от небето и лабрадорът се стрелна към нея като куршум. — Нашата мъртва патица.

— Щях да се чувствам далеч по-добре — рече Бенсън и присви очи като Клинт Истууд, — ако имахме някаква информация от нашия човек на терена.

— Инструкциите му бяха да не влиза повече във връзка с нас, след като се озове на мястото.

— Да, но ми се иска и тези последни препятствия да бъдат отстранени.

Томсън гледаше със задоволство как лабрадорът се завръща с патицата в уста. По тъмната муцуна на кучето имаше кръв и очите му бяха изпълнени с екстаз, защото правеше онова, което бе родено и обучено да върши.

Кучето положи леко патицата в краката на Томсън.

— Твърде много се безпокоиш — каза той.

— Плащат ми, за да се безпокоя твърде много — кисело отвърна Бенсън.

Докато Аника имаше среща с Магнусен и Каркишвили, Джак и Али се разхождаха из къщата. Бяха минали няколко часа от приключването на срещата на АУРА. След разговора си с президента Джак се опитваше да напасне едно с друго всички коренно различаващи се парчета информация, за да образуват разбираемо цяло. Знаеше, че то е някъде там, че придобива очертания и става все по-голямо, докато парчетата се съединяват. Проблемът беше, че всеки път, когато се появеше пред него, формата и обхватът му бяха различни.

През годините беше открил, че умът му работи най-добре, когато се разхожда или се храни. Тези механични действия позволяваха на мозъка му да асимилира и пренареди на пръв поглед случайните късчета информация, които бе насъбрал. Върху него имаше голям натиск от страна на Едуард и на АУРА да открие изход от задълбочаващата се криза, но той накара Каркишвили и Магнусен да му обещаят, че ще го оставят на мира, докато той самият не ги потърси.

— Джак — каза Али, — гладна съм.

— Аз също — кимна той. — Да намерим кухнята.

Дали си въобразяваше, или през последните няколко дни тя беше пораснала и чертите на лицето й бяха станали по-ясно изразени? Дали последните следи от момичешкото в нея не бяха пометени от напрегнатите събития, които се бяха струпали за краткото време, през което бяха заедно? Сякаш тя беше отключила някаква невидима врата и беше пристъпила под дневната светлина или — в този случай — под обилната светлина на лампите в голямата къща и това най-сетне й бе позволило да бъде забелязана, вместо да се крие в сенките на своето страдание и болка.

Като всичко друго в къщата и кухнята беше огромна. Преди и по време на часовете за хранене тя кипеше от усилена дейност. В момента в нея имаше един помощник на главния готвач и двама сервитьори, които работеха и като кухненски помощници. Те преглеждаха рецептите за следващия ден и не обърнаха особено внимание на Джак и Али, но когато двамата се приближиха до големия хладилник, помощник-готвачът прекъсна разговора си, отиде при тях и ги попита какво искат да хапнат, тъй като от вечерята бяха останали много неща. И двамата не искаха от обилната вечеря, която вече бяха отказали, затова пожелаха зеленчуков омлет.

Имаше обикновена дървена маса, където, както предполагаше Джак, кухненският персонал се хранеше когато може. Двамата с Али дръпнаха по един стол и седнаха, докато помощник-готвачът счупи яйца в една купа от неръждаема стомана и започна да ги разбива с малко вода и сметана.

— Как се справи на срещата? — попита Джак.