Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Оня мръсен руснак Андреев, който седеше до мен, искаше тази нощ да отида в стаята му, защото съм дължала живота си на Иван Гуров — отвърна Али.

Василий Андреев имаше кожа с цвят на маджун или лой и черни като копчета очи на зла кукла, която е била захвърлена заради нови играчки и сега търси начин да си отмъсти.

— Не ме гледай така, мога да се грижа за себе си — тръсна глава тя. — Не му обърнах внимание, като си мислех за онова, което ми каза преди и за което знам, че си прав. Бях толкова погълната от това да се озъртам през рамо дали смъртта не се приближава крадешком зад мен, че все едно вече бях почти умряла. Когато бях отвлечена… онази седмица можеше да е месец или година — нямах представа за това, — сякаш изгубих връзка с настоящето или със самото време. Нищо не беше както трябва. Имаше периоди, когато времето се движеше убийствено бавно, и други, когато часовете сякаш бяха сгъстени до секунди.

Джак сложи лакти върху масата и се приведе напред, вслушвайки се във всяка нейна дума. Никой не можеше да чуе разговора им на фона на цвърченето на пържещите се омлети.

— Когато бях в апартамента на Мила Тамирова, влязох в нейната тъмница, седнах в стола за връзване и осъзнах, че усещането, че съм отделена от времето, че съм извън него, никога не ме е напускало през месеците, откакто ти ме спаси. Сега си мисля, че вече го няма. Искам да гледам напред, да изпитвам нещо ново. Усещам дори и познатите неща като нещо ново — точно това правя, откакто дойдохме тук.

Омлетите пристигнаха с дебели филии плътен, черен украински хляб. Помощник-готвачът постави чиниите пред тях заедно с комплект сребърни прибори и отиде да налее чай от големия, богато украсен самовар, който стоеше в ъгъла на работния плот.

Али взе вилицата си и се зарови в лъщящите яйца.

— Докато слушах приказките му каква безупречна кожа имам — продължи тя, — ми дойде наум, че единственото време, в което бях щастлива, истински щастлива, от смъртта на Ема насам, бяха дните, прекарани с теб и Аника. Приливът на адреналин от настоящето унищожи миналото, поне за кратко, но освен това започна да съживява усещането ми за време и място.

Джак дъвчеше филия хляб, който беше силно ароматен, с лек кисел вкус и намазан с осолено масло.

— Сега се чувстваш повече като самата себе си.

— Не знам дали е така, защото едва започвах да опознавам себе си, когато Ема умря. — Али изглеждаше замислена. — Онова, което усещам, е различно, сякаш току-що съм изхвърлила всички торби с пясък от някакъв въздушен балон и сега се издигам с него към…

— Към какво?

— Не знам точно, но мисля, че сега имам своеобразна дарба. Когато те слушам да разговаряш с други хора или когато ги слушам да разговарят помежду си, ако разговорът продължи достатъчно дълго, придобивам някакво усещане за онова, което те имат предвид — не непременно онова, което говорят, а по-скоро за смисъла, който биха искали да предадат, или, по-често, за онова, което се опитват да скрият. И ми се струва, че колкото по-дълго продължи разговорът, толкова по-ясна ми става истинската им цел или може би колко важни са собствените им лъжи за тях самите. — Тя вирна глава. — Разбираш ли какво имам предвид?

— Мисля, че да — Джак нагъваше омлета на големи хапки, — но по-добре ми дай пример.

— Добре, да видим… — Тя замислено присви вежди. — Ето ти един — онзи руснак, който седеше до мен…

— Развратникът Андреев.

— Точно така — тихо се засмя тя. — Ами, когато споменах, че сме се срещнали с дядя Гурджиев, той започна да говори за него и макар в онова, което казваше, да нямаше нищо отрицателно — всъщност точно обратното, — започнах да усещам, че той лъже, че в действителност изобщо не го харесва. А когато Андреев просто между другото спомена Каркишвили, веднага разбрах, че той е на негова страна.

Джак си помисли за скорошния си разговор с Каркишвили, който беше отрекъл всякакво съперничество между него и Гурджиев. Ако Али беше права, то тогава Каркишвили преднамерено го беше излъгал и ситуацията в АУРА беше по-сложна, отколкото искаха да го накарат да повярва. Това на свой ред по всяка вероятност можеше да доведе до затруднения в отношенията с тези хора, дори и той да намереше решение на проблема как да бъде обезвреден планът на Юкин. Джак си отбеляза при първа възможност да провери онова, което казваше Али.

В този момент Каркишвили влезе в кухнята, отвори хладилника и си взе бутилка бира. Той кимна на Джак сковано и почти официално.