Али Найт - Лъжи

— Имаме ли време за това? — питам докачливо и извивам врат да видя какво чете Джон, като през цялото време съзнавам, че отвъд дворовете са силите, които може завинаги да прекратят търсенето ми.

— Изключен ли е телефонът ти?

— Разбира се.

— Голямата риба изяжда малката… — Той продължава да прелиства страниците. — КПТВ поглъща „Форуд“ и всичко е наред…

— Обясни ми за какво говориш!

Джон удря папката толкова силно, че масата се разклаща, и се вглежда предизвикателно в очите ми.

— Само ако ти ми кажеш какво знаеш.

Втренчвам се в лицето му. Знам, че ще трябва да рискувам.

— С Лекс имахме различия, но и двамата искахме да разберем истината. Лекс ме наричаше с едно име… Това беше шега между нас на мой гръб. Мисля, че е казал името на убиеца, на Рейф…

— Йона ще погълне кита. — Джон слага ръце на главата си и диша бавно в мига на прозрението си. — Значи Лекс е знаел! — Той се навежда напред. Коленете му са широко разтворени. Твърде висок е, за да се побере под масата. — Преди две години, когато КПТВ купуваше „Форуд“, Лекс се шегуваше, че ние сме като Йона, когото поглъща китът. Миналата седмица той ми изпрати съобщение, в което пишеше: „Йона ще изяде кита“. Това беше последното съобщение, което получих от него. Но как можем да изядем кита? Ние сме малка фирма, а те са голяма. И после, тази сутрин, получих писмо от адвокатите на КПТВ за последното плащане, което КПТВ ще ни даде. Опитват се да протакат и да отложат датата на плащането. Започнах да се питам защо. Едната причина е, че не могат да платят. И ако е така, това означава, че са фалирали. Една от най-големите медийни компании в Европа е разорена.

Поклащам глава озадачено.

— Не разбирам. Както ти каза, те са огромна фирма.

— Да, но това не означава, че имат много пари. Има сериозна рецесия и банките не отпускат заеми. Дори големите фирми имат проблеми да намерят допълнително финансиране, особено старомодните като КПТВ. И нещо друго, „Форуд“ беше оценена преди две години, защото ние бяхме на гребена на вълната в гласуването по телефон и със съобщения. Това беше много доходно за нас. Оттогава обаче има скандали с телевизионното гласуване и приходите на предаванията и каналите спаднаха значително. Няма ги вече огромните суми, които се печелеха от това — друга причина банките да не отпускат пари. — Джон кима. — Малка фирма като „Форуд“ може да разори голяма компания и никой да не разбере…

— Освен Рейф и Лекс.

Джон се изправя и аз също ставам. Сега вече нещата са ни ясни.

— Йона би изял кита.

— Рейф изгубва фирмата, която е основал и изграждал четирийсет години.

Гледам как Джон набързо прочита отделни параграфи.

В този момент той много прилича на Пол. Ръцете и раменете му излъчват младежки ентусиазъм. Все още е в добра физическа форма. Рейф е стар, свикнал повече с пастите на масата за конференции и в клубове за джентълмени. Има ли силата да хване двайсет и шест годишна жена с маратонки, която кара велосипед? Може би. А може би не.

Той прокарва пръст по правния жаргон.

— Трябва да покажа това на Пол…

— Не!

Джон няма време да отговори, защото някакъв шум от кърмата кара и двама ни да млъкнем. Вратата се е отворила и някой слиза по стълбите. Джон се обръща към коридора. На лицето му се изписва тревога. Върлинестата му фигура изпълва входа.

— Всичко наред ли е, господин Форман? — пита Самюълс.

— Преглеждам документи. — Джон бавно тръгва по коридора да го пресрещне и аз чувам скърцането на шкафа.

— Забавихте се и реших да проверя как сте. — Гласът на Самюълс е строг и си го представям как стои с наведена глава и се тревожи да не се удари в ниските греди.

— Опитвам се да работя върху нещо и мисля, че може да е важно. — Джон протака и ми подарява ценни секунди, които не знам как да използвам.

Самюълс сумти — звук, който показва недоверие — и чувам скърцането на обувките му по пода, докато оглеждам каютата и търся нещо, каквото и да е…

— Страхотно местенце. — Той слиза в коридора, безразличен към примамливостта на бохемския живот.

Представям си как очите му отвратено оглеждат преградените със завеса спални, как души неизбежната влага и устата му се изкривява при вида на капещия душ.

— Телевизия „Форуд“ използва яхтата като счетоводен отдел, преди да се преместим в новите офиси. Махнахме преградите на спалните и всичко беше едно отворено пространство… — бръщолеви Джон и ме обзема паника. Снишавам се на пода и плъзвам пръсти по дъските. Всичко свършва… Изведнъж пръстът ми се закача в дръжката на капака на трюма. — Много им харесваше да работят тук. Само че тогава беше лято. През зимата е по-трудно. Много е студено. Тук има дори диви животни.