Али Найт - Лъжи

Довършвам сандвича, изпивам чая и опреснявам компютърната страница. Новините в „Гугъл“ съобщават, че сега два блога отразяват твърденията ми и настояват да бъде изслушана „издирваната бегълка Кейт Форман“. Опреснявам я отново и виждам първото заглавие в официоз в „Дейли Мейл“ — Некадърно ченге изпуска „удушвач имитатор“. Набързо прочитам следното:

„Сензационен видеозапис, изпратен в телевизионното предаване «Време за престъпление» и качен в интернет тази сутрин, показва Кейт Форман, издирвана от полицията във връзка с убийствата на телевизионната изследователка Мелъди Греъм и изпълнителния директор Лекс Уд, да се крие под дъските на пода в яхта, докато полицай не забелязва, че тя е под краката му. Видеозаписът, заснет от Форман, съдържа сензационни твърдения, че директорът на една от най-големите британски компании е убил Греъм и Уд заради финансови облаги. Адвокати, които се занимават с дела за клевета, са ужасени от последиците на обвинението, което сега е в публичното пространство…“

Връщам се на „Време за престъпление“. Броят на хората, гледали видеото, е скочил на повече от трийсет хиляди.

Изключвам компютъра, за да пестя батерията. Вълнението ме главозамайва. Отливът, който толкова дълго ме е дърпал назад, най-после действа в моя полза. Ливи е поела невероятен риск, като е качила записа ми в интернет. Адвокатите на Рейф могат да затворят сайта за броени часове, но посланието вече е разпространено. Инерцията трябва да се насъбере, за да се спася. Време е да се изправя пред Рейф и Джон ми каза къде да го намеря.

Решително въртя педалите по Саут Кенсингтън. Карам по странични улички, но след малко се отпускам, защото се сещам, че никой няма да ме познае в променящите пола дрехи. На тялото на Маркъс същите тези дрехи стоят красиво като на всички млади и високи хора и образуват едно привлекателно артистично цяло, но на моята тантуреста фигура са смачкани и извикват представа за изпотен, беден човек. И колкото и авангарден и незаинтересован от модата да е, Маркъс никога няма да бъде видян мъртъв с тази каска — победа на безопасността над модата и емблема на параноята на хората на средна възраст, която ме прави невидима. И така, продължавам да се придвижвам незабелязано на север и краката ми въртят педалите.

Надеждата, че съдбата се променя, е краткотрайна. Спирам пред Музея за естествена история и изругавам под нос. Никога детско благотворително събитие не е привличало такъв голям интерес. Пред главния вход има стотина души, предимно репортери и фотографи, но също и зяпачи и минувачи, които искат да разберат защо е тази суматоха. На моравата се разполагат телевизионни камери и водещи. Вътре сякаш има холивудска звезда, а не един шейсет и пет годишен бизнесмен с отвратителна тайна, която аз съм извадила на бял свят. Виждам главите на двама телохранители, които отпращат нежеланите гости. Минава полицейска кола и аз бавно се отдалечавам. Рейф е там, но пътят ми е препречен. Отправям се на изток по странични улички и съзирам църква. Нуждая се от помощ, а няма кой да ми помогне. Започвам да се отчайвам. Сглобявам мобилния си телефон и се обаждам на Елоуид. Оставям задъхано съобщение на телефонния й секретар и затварям. Скривам се под едно дърво, изваждам лаптопа, намирам служебния й номер близо до Риджънт Стрийт и го набирам. Секретарката изчуруликва, че Елоуид е на съвещание. Не, не искам да оставям съобщение. След десетина минути отново звъня. Тя все още е заета. Отчаянието ми се засилва. Това може да е последният ми ден на свобода за много дълго време. Откривам цветарски магазин до офиса й и поръчвам да й занесат букет с голям електронен бакшиш да го направят веднага. Млада жена с лош английски прочита съобщението, което съм й продиктувала: „Нуждая се от помощта ти. «Света Троица», Бромптън. Кф.“.

Отварям тежката врата на църквата и се свивам зад голяма колона от едната страна на входа. Както се надявах, тук няма никого. Написвам в „Гугъл“ „Видеозаписът на Кейт Форман“ и виждам седемдесет хиляди посещения. Онова, което започнах преди по-малко от два часа като постинг в уебсайт, се е превърнало в сензация в интернет. Официалните медии са се включили в шумотевицата и всички изживяваме петнайсетминутната си слава.

Рейф Спенсър е „възмутен“ от обвиненията.

„Време за престъпление“ защитава видеозаписа — Ливи е цитирана обстойно и поведението й е предизвикателно и въодушевено.