Али Найт - Лъжи

— Твърденията във видеозаписа, направен от нашата служителка Кейт Форман, са твърде важни, за да бъдат пренебрегнати. „Време за престъпление“ разказва точно за такива лични, прочувствени видео доказателства. Ако твърденията не са верни, съдете ни. И още нещо. Полицията може и да твърди, че видеоматериалът трябва да се изисква за разследване за убийство, но кадрите са заснети от наш служител за наше ползване. Затова, долу ръцете, докато не получите съдебна заповед.

„Законите за клевета на изпитание — отново: Серия от обвинения в убийство в домашно видео, качено в уебсайт за престъпления, предизвиква английските закони за клевета…

Акциите на КПТВ падат стремглаво, докато паниката расте.

КПТВ: Лична трагедия за Рейф Спенсър.

«Серийна майка» се подиграва с лондонската полиция.“

Скандалът е много по-голям, гнусен и взаимосвързан, отколкото съм си представяла. Може и да съм търкулнала снежната топка, но сега нито аз, нито някой друг може да я спре да не нарасне лавинообразно. Ако полицията още не е разпитала Рейф, сигурно скоро ще го направи. Джон може да бъде изправен пред сериозни обвинения, че не е казал на Самюълс, че съм под дъските на пода под него. Бавно минава един час. Прозорецът ми за възможност да предизвикам Рейф се затваря. Вратата на църквата се отваря и затваря и влизат и излизат разни хора, но никой от тях не е онзи, когото искам да видя. Най-после чувам потракване на високи токчета по камъка. Тя е тук. Надничам иззад колоната. Сама е.

— Ехо? — Предпазливо извиква Елоуид и колебливо тръгва по пътеката. Опитва се да се приспособи към сумрака след слънчевата светлина навън. — Ехо?

Този път вика по-силно.

Не идва никой друг и аз излизам между редиците пейки. Тя ме забелязва, насочва се към мен и минута по-късно седим една до друга в безлюдната църква и гледаме олтара.

— Всички в града говорят за теб — прошепва Елоуид от уважение към мястото, където се намираме.

— Не се забавлявам — отвръщам също така тихо.

Тя приглажда полата си с кокалестите си ръце.

— Видеозаписът е невероятен. Поела си риск, като си се свързала с мен. Откъде знаеше, че няма да отида в полицията?

— Не знаех.

— Виждам, че си отмъстила на Пол.

— Какво имаш предвид?

— Видеото. Изневярата му. Сега целият свят знае.

По лицето ми плъзва червенина. Децата ми ще разберат. Трябваше да помисля за тях. Онова, което казах посред нощ в пристъп на засегнато честолюбие и гняв, ще остане завинаги в киберпространството и когато пораснат, децата ми ще го открият. Трябваше да го затая в себе си. Да овладея положението. Да положа много повече усилия, за да поддържам контрол. Елоуид накланя глава на една страна и се втренчва някъде напред.

— Общественият натиск е силно нещо. Омъжих се в църква.

— И аз.

— Клетвите пред всички, сълзите. Приех сериозно всичко. — Тя млъква и се обръща към мен. Лицето й е сурово. — Кажи ми една причина защо да ти помагам. — Гласът й е силен и безжалостен.

— Искам да разбера истината дори ако това е последното нещо, което ще направя. Заради децата ми, Пол и мен. — Гласът ми потреперва. — Да разбера дали миналото е било лъжа или ужасяваща игра за моя сметка. — Седим мълчаливо една минута и гледаме олтара, където някога и двете сме стояли, с един и същ мъж до нас, и сме произнасяли клетви за вечна любов и вярност пред всичките ни приятели и роднини. — Елоуид, съжалявам, че ти причиних болка преди години и за начина, по който реагирах в кухнята ти.

— Недей, не е необходимо…

— Не, необходимо е. Ревнувах…

— От мен? Не говориш сериозно! Аз съм прецакана откачалка, която си изкарва прехраната, като прегръща известни личности през кръста със срязаните си ръце.

— Като стана дума за това, Рейф още ли е в музея?

— Да. Полицията още не го е арестувала. Колелата на правосъдието се въртят бавно. На този етап искат само теб и това означава, че всички, които се мислят за важни клечки, отчаяно искат да участват в благотворителната акция на КПТВ — включително аз.

— Мислиш ли, че ще можеш да ме заведеш при него?

Тя се обръща, поглежда ме и става. На красивото й лице засиява ослепителна усмивка.

— Да. — Изважда телефона си от чантата. — Ако аз не мога да те вкарам там, никой друг не може.

Стоим на вратата десетина минути. Елоуид говори с пиари и организатори на тържества и от време на време се обезсърчава. Времето лети, докато тя търси покана за най-горещото събитие в града през следващия час и нещо.