Али Найт - Лъжи

— Наистина ти харесва, а? — Кимам, а той се замисля за миг и после засиява с ослепителната си усмивка. — Ще основем нова фирма, само ти и аз, и ще измисляме нови телевизионни предавания, докато навън блеят овце. Ти ще работиш, а аз ще прекарвам повече време с теб и децата.

Може би има отворен прозорец или открехната врата, защото в този момент по гърба ми полазват ледени тръпки.

У дома гледаме много телевизия. Откровено казано, с Пол обичаме телевизията. Не водим ежедневна битка да попречим на децата да гледат анимационни филмчета. Пол с право се подиграва на хора, чийто живот е телевизията, но не разрешават на децата си да си играят с дистанционното. Лицемерието е тъпо нещо. Телевизията е в кръвта ни, тя е неговата страст и стана и моя. Харесва ми, че телевизията ме пренася в други светове, ужасява ме и ме вълнува и дори не е необходимо да ставам от дивана, за да преживявам всичко. Днес телевизията ме развеселява, защото ме кара да се чувствам по-добре. Затова, докато гледам смешките в шоуто на Джеръми Кайл, Пол ми звъни и ми казва веднага да превключа на новините, аз доволно протягам ръка към дистанционното.

— Всичко наред ли е?

— Не. Мелъди е била удушена.

Размърдвам се неспокойно.

— Вече знаем това, Пол.

— С бяло въже с оръфани краища.

Не мога да изкажа на глас стъписването си и тъпо се втренчвам в писалката и купчината листове в ръцете на говорителя.

— Кейт, трябва да затварям.

Пол вече говори с някой друг и линията прекъсва. Не е необходимо да ми обяснява какво означава това. Джери Бонакорси е убил жена си преди много години, като я е удушил с инструмента на занаята си — бялото си въже на фокусник, изкусно оръфано по краищата.

Седя прегърбена на дивана, вперила поглед в телевизора. Когато има малко факти, започват да се ширят спекулации. Млада репортерка стои до яркозелени храсти близо до мястото, където е била убита Мелъди. Показват безлична сграда и предсказуемите клипове от „Отвътре-навън“ и говорят за Комисията за условни присъди. Виждам Пол, интервюиран по „Скай Нюз“ по време на обедната почивка. В същия момент се обажда Сара, за да изрази подкрепата си към мен, и двете слушаме как Пол защитава „Отвътре навън“. Той запазва хладнокръвие под канонадата от безмилостни въпроси, облечен в черно сако, с което не беше сутринта. Пол държи няколко костюма в кабинета си за случаи, когато дойдат репортери и поискат да го цитират. Между репортерката и съпруга ми гневно рикошират думи като „вина“, „отговорност“ и „имитатор“.

— Не съм сигурна дали ще виждаш Пол много през следващите няколко дни.

Изпъшквам. Риалити телевизията е опасен звяр. Направи успешна „Форуд“, но тя е като диво животно, което изяжда децата си. Репортерката налага гледната си точка:

— Това не е ли един от най-лошите примери, когато някоя медия привлича интерес към чудовищно престъпление, което някой психически лабилен търсач на внимание имитира…

— Твърде рано е да правим заключения, както цял ден повтаря полицията — възразява Пол.

— О, боже — възкликва Сара, — тази история може да тръгне в какви ли не посоки!

Поклащам глава, макар да знам, че тя не ме вижда.

— И никоя не е добра.

Слушаме, докато интервюто продължава.

— Господин Форман, съгласен ли сте, че алтернативата е още по-ужасяваща — че широкото отразяване на случая „Бонакорси“ във вашето предаване може да е повлияло на Комисията за условните присъди да вземе грешно решение с катастрофални последици…

— Не, отхвърлям тази…

— Както я карат, човек би си помислил, че Бонакорси вече е осъден — подмята Сара.

Не чуваме целия отговор на Пол, защото камерата се насочва към полицейска кола, която профучава покрай тълпа репортери някъде в Централен Лондон. Бонакорси е задържан за разпит.

— Вкусът на свободата беше кратък — отбелязвам.

В студиото довеждат председателя на Комисията за условни присъди, който изглежда втрещен.

— В такива дни се радвам, че нямам важна работа — казва Сара, но тонът й е изпълнен с копнеж. — Вероятно ще трябва да проучим всичко това за въпроси в Парламента — добавя тя. — В момента правата на жертвата не са гореща тема.

Не отговарям и се втренчвам в гузните очи на човека, който взима решения с последици на живот или смърт.

— Мислиш ли, че Бонакорси го е направил? — пита Сара. — Дали онзи простонароден чар, който видяхме по телевизията, е бил престорен?

Нямам отговор на този въпрос. Отново показват Пол, който спокойно брани честта на „Отвътре-навън“. Леко се поклаща на стола в студиото с лице, създадено за телевизия. Владее се абсолютно. Контрастът между този образ и вида му на пода на кухнята, изцапан със сополи и кръв, е невероятен.