Алън Брадли - Номерът с въжето

— Монета от четири пенса! Проклети четири пенса!

От очите й рукнаха сълзи и тя хвърли монетата към гробовете.

— Да, това е само монета от четири пенса. Но са обредни пари. Монетите се изсичат в кралския монетен двор и кралят ги раздава…

— Майната му на краля! — изкрещя Ния. — Майната му на монетния двор!

— … в четвъртъка от страстната седмица. Тези монети са изключително редки. Доколкото си спомням, Бърт Арчър събира монети и ми се струва, че с тази обредна монета ще платиш за караваната, че ще ти остане и ресто.

С изражение на засегнато достойнство хванах кормилото на Гладис и потеглих към къщи. При ъгъла на църквата се обърнах и видях, че Ния вече е на четири крака и рови из тревата в двора, но не можех да определя дали сълзите, които бършеше, бяха от радост или от гняв.

— Добре, Догър — казах аз, — играта приключи. Намерих го в килера на иконома да лъска обувките на татко.

Задълженията на Догър в Бъкшоу се меняха в зависимост от моментните му способности, а участието му във всекидневието ни прииждаше и се отдръпваше като цветните топки в термометър на Галилей, които плават на различни нива в стъклена тръба в зависимост от температурата. Фактът, че в момента лъскаше обувки, беше добър знак. Това показваше ясно, че се е издигнал от градинар до иконом.

Той вдигна глава.

— Нима?

— Припомни си, моля те, събота вечер в енорийската зала. Ти седеше до мен и гледахме „Джак и бобеното стъбло“, когато изведнъж зад кулисите се случи нещо ужасно. Рупърт падна мъртъв, а след няколко минути ти ми каза, че сме станали свидетели на убийство. Откъде знаеше? Как разбра, че не е нещастен случай?

Въпросът ме гризеше подсъзнателно, както плъх гризе въже, но до момента не го бяха осъзнавала напълно.

Догър дъхна върху носа на обувките на татко, преди да отговори, и изтри любящо лъскавата черна повърхност за последно с ръкава си.

— Обстоятелствата говореха, че не е нещастен случай — каза той. — Господин Порсън беше перфекционист. Сам беше изработил цялото си оборудване. Кукловодът работи на тъмно и не може да си позволи да допусне грешка. И дума не можеше да става някоя от жиците да се е оголила случайно.

— Не се е оголила случайно — казах аз. — Видях я зад сцената с инспектор Хюит. Изолацията беше изрязана чисто.

— Щях да се изненадам, ако не беше така.

— Поздравления за брилянтната логика, макар на мен това да не ми мина през ум.

Което беше така, защото женското съзнание работи по различен начин.

Погледнато отгоре, мъжкото съзнание сигурно приличаше на водните канали в Европа, покрай които коне дърпаха тежко каруците с идеи. Нямаше никакво съмнение, че и във вятър, и в дъжд, те ще достигнат крайната си цел, като следват проста поредица от свързани пътеки.

Но женското съзнание, дори от моя ограничен опит, изглеждаше по-скоро като ширнало се блато, което обаче разбира веднага, когато непознат — дори на километри — е потопил пръста на крака си във водите му. Хората, които говорят за този феномен, повечето от които нямаха никаква реална представа за него, го наричат „женска интуиция“.

Макар да бях достигнала до същото заключение като Догър, направих го по съвсем различен начин.

Първо, макар да беше очевидно, че Рупърт е убит заради нещо, което е сторил на жена, мисля, от самото начало знаех, че не го е убила Ния.

— В мига, в който той падна на сцената — казах аз. — Ния скочи от мястото си и тръгна към него. Първата и инстинктивна реакция беше да му се притече на помощ.

Догър потри брадичка и кимна.

— Но тя се спря насила — продължих аз, — веднага щом видя пушека и искрите. Бързо се е усетила, че ако докосне тялото му, ще умре на място. Тя… и бебето й.

— Да — рече Догър. — И аз го забелязах.

— Затова Ния не е убиецът.

— Мисля, че можете спокойно да я задраскате от списъка си.

Чак на половината път към фермата Кълвърхаус осъзнах колко съм уморена. Станах преди изгрев и не спрях на едно място оттогава. Но времето беше от съществено значение: ако не стигнех там преди инспектор Хюит, нямаше да разбера зловещите подробности, докато не ги прочетях в „Нюз ъф дъ Уърлд“.

Този път, вместо да прегазя през реката зад църквата, реших да заобиколя по пътя за Хинли и да вляза във фермата от запад. Така щях да виждам терена отвисоко, както и да се възползвам от прикритието на Гибът Уд. Сега, след като примката се затягаше, така да се каже, не биваше да допускам хладнокръвен убиец да ми устрои засада.