Джон Фаулз - Колекционерът

Смешно. Не правиш това, когато се рисуваш. Липсва изкушението да мамиш.

Това е болезнено, болезнено, цялото това мислене за мен самата. Патологично.

Копнея да рисувам други неща. Полета, южняшки къщи, пейзажи, просторни открити неща, просторна открита светлина.

Това правих днес. Настроения от светлина, спомен от Испания. Стени в охра, възпламенени до бяло от слънцето. Стените на Авила. Дворовете на Кордова. Не се опитвам да възпроизведа мястото, а светлината му.

Fiat lux 33 33 Да бъде светлина. (лат.) — Бел.пр. .

Отново и отново пусках плочите на „Модърн джаз квартет“. В музиката им няма нощ, няма мъгливи гмуркания. Експлозии от искри, светли сияния, звезди, понякога пладне, страхотна необятна светлина, като диамантени полилеи плуващи в небето.

5-ти декември

Д. П.

Изнасилването на интелигентността. От заможните маси, от Новите хора.

Нещата, които казва. Шокират те, но ги запомняш. Залепват. Непоклатими, предназначени да останат.

Цял ден рисувах небесни пейзажи. Рисувах само по една линия, на един инч от долния край. Това е земята. След това не мислех за нищо друго, освен за небето. Юнското небе, декемврийското, августовското, пролетнодъждовното, буреносното, зазореното, смраченото. Направих десетки небеса. Чисто небе, нищо друго. Само обикновената линия и отгоре небесата.

Странна мисъл: не бих искала това да не се беше случило. Защото ако избягам, ще бъда напълно различен и, според мен, по-добър човек. Защото ако не избягам, ако се случи нещо ужасно, въпреки всичко ще знам, че това, което бях, и което щях да продължа да бъда, ако не бях попаднала тук, не е това, което сега искам да бъда.

То е като да сложиш чайник в огъня. Трябва да рискуваш, защото може да се изкриви или да се пробие.

Калибан е много мълчалив. Нещо като примирие.

Утре ще поискам да ме качи горе. Искам да видя дали наистина прави нещо със стаята.

Днес поисках да ме завърже, да запуши устата ми и да ме остави да поседя най-долу на стълбите във външното мазе, на отворена врата. Най-накрая се съгласи. Така че, можах да погледна нагоре и да видя небето. Бледо, сиво небе. Видях да прелитат птици, гълъби мисля. Чух звуци отвън. Това е първата истинска дневна светлина, която виждам от два месеца. Тя живееше. Накара ме да се разплача.

Бях горе, за да се изкъпя и погледнах стаята, в която ще живея. Направил е някои неща. Ще види дали ще може да намери старинен уиндзорски стол. Нарисувах му го.

Това ме накара да се чувствам щастлива.

Неспокойна съм. Тук не мога да пиша. Вече се чувствам почти избягала.

Следващият малък диалог ме накара да мисля, че е ненормален:

М. (бяхме в стаята) Защо просто не ми позволиш да дойда да живея тук, като твоя гостенка? Ако ти дам честната си дума?

К. Ако ще и петдесет души да дойдат при мен, истински, честни уважавани хора и се закълнат, че няма да избягаш, пак няма да им се доверя. Не бих се доверил и на целия свят.

М. Не можеш цял живот да не вярваш на никого.

К. Ти не знаеш какво е да си сам.

М. А какво мислиш, че съм била през тези два месеца?

К. Предполагам, че много хора мислят за теб. Тъгуват за теб. А аз все едно че съм умрял, толкова се интересуват всички, които познавам.

М. Леля ти.

К. И тя.

(Последва дълга пауза.)

К. (Изведнъж, като изблик) Ти не знаеш какво си. Ти си всичко. Не ми остава нищо, ако си отидеш.

(И последва тишина.)

7-ми декември

Той купи стола. Донесе го долу. Хубав е. Не исках да стои тук. Не искам нищо оттук. Искам пълна промяна.

Утре се качвам горе завинаги. Попитах го снощи, след това. И той се съгласи. Няма да чакам цяла седмица.

Отиде до Люис, за да купи още неща за стаята. Ще вечеряме, за да го отпразнуваме.

През тези два дни е много по-мил.

Няма да губя разсъдъка си и да хуквам да бягам при първата възможност. Ще ме наблюдава, знам това. Нямам представа какво би могъл да направи. Прозорецът ще бъде закован и вратата ще е заключена. Но все ще има начин да виждам дневната светлина. Рано или късно ще се появи възможност (ако не ме освободи по свое желание), да избягам.

Но знам, че тази възможност ще е последна. Ако ме хване, веднага ще ме върне тук, долу.

Така че, възможността трябва наистина да е добра. Сигурна.

Казвам си, трябва да се подготвя за най-лошото.

Но нещо у него този път ми говори, че ще направи каквото казва.

Заразих се от неговата настинка. Няма значение.

О Боже! О, Боже! Бих се самоубила!