Джон Фаулз - Колекционерът

Обзалагам се, че ще изглеждаш невероятно с „Триумф“.

Аз го изгледах с недоумение. Едно от онези неща за плуване, каза той.

Бикини? Попитах.

Не можех да му позволя да говори така и го изгледах студено. Това ли имаш предвид?

Само колкото за снимка, каза той и почервеня.

И най-странното е, че има предвид точно това. Не искаше да бъде гаден, не намекваше нищо, просто беше непохватен. Както обикновено. Имаше предвид буквално това, което каза — че иска да ме снима по бански костюм.

Преди си мислех, то трябва да е там, сигурно е много силно потиснато, но трябва да е там.

Но вече не мисля така. Не мисля, че той потиска каквото и да било. Просто няма какво.

30-ти октомври

Чудесна нощна разходка. Имаше огромни пространства чисто небе, без луна, навсякъде наръсено с топли бели звезди, като млечни диаманти, и прекрасен вятър. От запад. Накарах го да обикаляме и да обикаляме — десет или дванадесет пъти. Клоните шумоляха, в гората се обаждаше бухал. И небето, безумното свободно небе — само вятър, и въздух, и пространство, и звезди. Вятърът носи ароматите на далечни места. Надежди. Морето. Сигурна бях, ме усещам миризмата на морето. Попитах (по-късно, разбира се, навън устата ми беше завързана), близо ли сме до морето? Десет мили, отговори той. Аз казах, близо до Люис. Не мога да ти кажа, отговори той. Сякаш някой друг строго му беше забранил да говори. (Често чувствам това у него — ужасяваща, дребна, спаружена добра природа, над която доминира зла и лоша.)

Когато се прибрахме, всичко беше както обикновено. Отново заговорихме за семейството му. Аз пиех ябълково вино. Правя го (по малко), за да видя дали ще мога да го напия, за да стане невнимателен, но досега не го е докоснал. Казва, че не е въздържател. Така че това е част от изчанчеността му. Няма да се поддаде.

М. Разкажи ми нещо повече за семейството си.

К. Няма нищо повече за разказване, което да е интересно за теб.

М. Това не е отговор.

К. Както ти казах, така е.

М. Както аз казах.

К. По-рано ми казваха, че си служа добре с английския. Това беше преди да те познавам.

М. Това няма значение.

К. Предполагам, че си получавала високи оценки и всичко останало.

М. Да, така беше.

К. Аз се справих добре на изпитите по математика и биология.

М. (Броях бримки — пуловер — скъпа френска вълна.) Добре, седемнадесет, осемнадесет, двадесет…

К. Спечелих награда за хобито си.

М. Умния ти. Кажи ми повече за баща си.

К. Казах ти. Беше търговски представител. Канцеларски материали и дребни стоки.

М. Търговски пътник.

К. Сега ги наричат представители.

М. Умрял е при автомобилна катастрофа преди войната. Майка ти е избягала с друг мъж.

К. Тя не беше добра. Като мен. (Изгледах го ледено. Слава Богу, настроенията му се проявяват толкова рядко.)

М. Така че те пое леля ти.

К. Да.

М. Като мисис Джо и Пип 29 29 Герои (леля и племенник) от романа „Големите надежди“ ни Чарлс Дикенс. — Бел.пр. .

К. Кой?

М. Няма значение.

К. Тя е добра. Спаси ме от сиропиталището.

М. Ами братовчедка ти Мейбъл? Никога не си ми говорил за нея.

К. Тя е по-възрастна от мен. На тридесет е. И има по-голям брат, след войната отиде в Австралия, при чичо ми Стив. Той е истински австралиец. Бил е там с години. Никога не съм го виждал.

М. Нямаш ли други близки?

К. Роднините на чичо Дик. Но те и леля Ани никога не са се разбирали.

М. Не ми каза що за човек е Мейбъл.

К. Тя е недъгава. Има спазми. Но е много умна. Винаги иска да знае всичко, което си направил.

М. Не може ли да ходи?

К. Само из къщи. Навън трябва да я бутаме с инвалидна количка.

М. Може би съм я виждала.

К. И да не си, не си загубила много.

М. Не изпитваш ли съчувствие към нея?

К. Нея трябва да я съжаляваш през цялото време. Леля Ани е виновна.

М. Продължавай.

К. Тя, някак си, прави недъгаво всички около себе си. Не мога да го обясня. Искам да кажа, не, не се оплаква открито. Просто те гледа особено и трябва да си страшно внимателен. Ето например, ако някоя вечер кажа без да мисля, че сутринта съм изпуснал автобуса и е трябвало да тичам като луд, абсолютно сигурно, леля Ани ще натърти, считай се щастлив, че можеш да тичаш. Мейбъл няма да продума. Тя само гледа.

М. Колко зловещо!

К. Трябва много внимателно да размисляш, какво говориш.

М. Да обмисляш.

К. Да обмисляш, имам предвид.

М. Защо не избяга? Да живееш в някоя дупка?

К. Мислил съм и за това.

М. Защото те бяха две сами жени. Ти си искал да бъдеш джентълмен.