Джон Фаулз - Колекционерът

Изведнъж ме попита, искаш ли да си легнем.

Отговорих, не, не искам. Беше ме изненадал и звучах глупаво. Уплашено.

Той каза, без да отделя поглед от мен, преди десет години бих се оженил за теб. Ти щеше да си вторият ми катастрофален брак.

Всъщност, не беше съвсем изненада. Бях го очаквала от седмици.

Той дойде и застана до мен. Сигурна ли си?

Казах му, не съм дошла за това. Въобще.

Толкова не му подхождаше. Толкова грубо. Сега мисля, сега съм убедена, че всъщност е бил мил. Умишлено груб и неприкрит. Точно, както понякога ме оставя да го бия на шах.

Отиде да направи турско кафе и се провикна през вратата, ти заблуждаваш. Отидох и застанах до кухненската врата, а той наблюдаваше джезвето. Погледна ме. Готов съм да се закълна, че понякога го искаш.

На колко си години? Попитах аз.

Бих могъл да съм ти баща, това ли имаш предвид?

Мразя промискуитета, отвърнах аз. Това имах предвид.

Застана с гръб към мен. Ядосах му се, беше толкова безотговорен. Казах му, както и да е, ни най-малко не ме привличаш по този начин.

Попита, все още с гръб към мен, какво разбираш под „промискуитет“?

Казах, лягането в леглото за удоволствие. Секс и нищо друго. Без любов.

Тогава аз съм такъв. Никога не спя с хората, които обичам. А някога го правех.

Но ме предупреди да внимавам с Барбър Крюкшанк, казах аз.

Сега те предупреждавам за себе си. Стоеше и гледаше джезвето. Чувала ли си за Учело 26 26 Паоло Дони, наречен Учело (1397–1475 г.) — италиански живописец. — Бел.ред. ? „Ловът“? Не? Завладява те в мига, в който го видиш. Освен цялата му техника. Просто знаеш, че е безупречен. Професорите със средноевропейски имена прекарват живота си, за да разберат каква е голямата вътрешна тайна, това, което чувстваш у него от пръв поглед. Сега виждам, че и ти имаш голяма вътрешна тайна. Бог знае каква е тя. Аз не съм професор от централна Европа, дори не ме интересува как става всичко. Но я имаш. Като дограмата в „Шератън“ си. Никога няма да се разпаднеш.

Всичко това той изрече с много безразличен глас. Освен всичко останало.

Разбира се, това е хазарт. Гените.

Вдигна джезвето от газовата печка в последния момент. Единственото нещо е, каза той, че в очите ти го има този ален пламък.

Какво е той? Страст? Спирачка?

Стоеше и ме гледаше. Сухият поглед.

Не е леглото, казах аз.

Освен за някого?

За никого.

Седнах на кушетката, а той на високия стол до тезгяха.

Шокирах те.

Бях предупредена.

От леля?

Да.

Той се обърна и много бавно, много внимателно наля кафето в чашите.

Каза, през целия си живот, винаги е трябвало да имам жени. Повече от всичко; те са ми носили нещастия. И най-големите нещастия, са идвали от връзките, които би трябвало да са чисти и благородни. Ето, — той посочи снимката на двамата си сина — това е един хубав плод на една благородна връзка.

Отидох, взех кафето си и се облегнах на тезгяха, далеч от него.

Робърт е само с четири години по-малък от теб, добави той. Не го пий още. Нека се утаи хубаво.

Изглеждаше притеснен. Сякаш някой го караше да говори. Да се защити. Да убие илюзиите ми и да спечели симпатиите ми в същото време.

Сластта е нещо просто, продължи той след малко. Веднага се разбирате. Или и двамата искате да си легнете, или единият не иска. Но любовта… Жените, които съм обичал, винаги са ми казвали, че съм егоист. И че това ги е карало да ме обичат. И после да са отвратени от мен. Знаеш ли какво смятат за егоизъм? (Той изстъргваше лепилото от една счупена и залепена китайска синьо-бяла купа, два настръхнали конника преследват уплашена сърна. Ръцете му, с много къси пръсти, сигурни;) Не че рисувам по своя си начин, живея по своя си начин, говоря по своя си начин — нямат нищо против това. То дори ги възбужда. Но не могат да понасят, че ги мразя, когато те не се държат по своя си начин.

Сякаш бях друг човек.

Хората като скапаната ти леля мислят, че съм циник, разрушител на семейни огнища. Развратник. През живота си не съм прелъстил жена. Обичам леглото, обичам женското тяло, харесва ми начина по който дори и най-плиткоглавите стават красиви, когато останат без дрехи и си мислят, че правят дълбока и порочна крачка. Винаги е така, първия път. Знаеш ли кое почти е изчезнало в твоя пол?

Той ме погледна косо, така че поклатих глава.

Невинността. Виждаш я само, когато жената съблича дрехите си и не може да те погледне в очите (тогава и аз не можех). Само този, достоен за Ботичели първи миг, първия път, когато съблича дрехите си. После тя изчезва. Старата Ева взема връх. Блудницата. Анадиомена 27 27 Прозвище на Афродита, буквално означава „родена от вълните“. — Бел.пр. си отива.