Джон Фаулз - Колекционерът

Цял ден мислих — довечера ще напиша още малко за Д. П.

В началото му занесох да види някои от моите работи. Взех нещата, които си мислех, че ще хареса (не просто хитроумните умни неща, като „Перспективата на общежитието“ например). Не каза нищо докато ги гледаше. Дори когато гледаше тези (като „Кармен в Айвънхоу“), за които си мисля, че са ми най-добрите (или тогава си мислех). Накрая каза, не са много хубави. Според мен. Но са малко по-хубави, отколкото очаквах. Почувствах се сякаш се е обърнал и ме е ударил по лицето, не можех да го скрия. Той продължи, напълно безполезно ще е, ако по какъвто и да е начин, се съобразявам с чувствата ти. Виждам, че си рисувачка, имаш особено усещане за цвят и каква ли не още чувствителност. Всичко това го имаш. Но без него нямаше да си в „Слейд“. Исках да спре, но не го направи. Очевидно си гледала много и добри картини. Опитваш се да не плагиатстваш прекалено явно. Това нещо тук, сестра ти — то е като Ко̀кошка 18 18 Чешки художник — експресионист от началото на нашия век. — Бел.ред. , но в същото време е на цяла миля от него. Трябва да е видял, че бузите ми са зачервени, защото каза, това май ти действа доста отрезвяващо. Това е и целта.

Едва не умрях. Знам, че беше прав. Щеше да е безумно, ако не ми кажеше точно, каквото мисли. Ако ме беше зауспокоявал. Но болеше. Болеше като порой удари по лицето. Бях си навила, че ще хареса поне някои от нещата ми. Но най-лошото беше студенината му. Изглеждаше абсолютно сериозен, като лекар в клиника. Без никакъв намек за добронамереност или нежност, дори без сарказъм. Изведнъж бе станал много, много по-стар от мен.

Той каза, трябва да се знае, че рисуването — в академичен и технически смисъл — е в основата на всичко. Искам да кажа, ти притежаваш тази способност. Както и хиляди други. Но това, което търся, го няма тук. Просто го няма.

След това продължи, знам, че боли. Може би трябва да ти кажа, че за малко щях да те помоля да не ги носиш. Но тогава си помислих, има някаква импулсивност в теб, ще го преживееш.

Знаел си, че няма да са добри, казах аз.

Очаквах нещо като това. Да забравим ли, че си ги носила? Но чувствах, че ме предизвиква.

Подканих го, обясни ми по-подробно, какво не е наред с това? И му показах един от уличните си пейзажи.

Той каза, съвсем графично е, добре композирано, не мога да ти дам подробности. Но не е живо изкуство. Не е част от тялото ти. Не, че очаквам да го разбереш на тази възраст. Никой не може да те научи на това. То или се появява един ден, или не. В „Слейд“ те учат да изразяваш себе си — себе си въобще. Но колкото и добра да станеш при предаването на собствената си индивидуалност чрез линия и цвят, нищо няма да стане, ако тя не си струва да се предаде. Всичко е до късмет. Чиста случайност.

Говореше неравно, на изблици. После настъпи тишина. Попитах, да ги скъсам ли? А той се усмихна, това вече е истерия.

Толкова много имам да уча, продължих аз.

Той стана и каза, има нещо в теб. Не знам. Жените много рядко го имат. Искам да кажа, повечето жени просто искат да са добри в нещо, така разсъждават, добри „във“, и под това разбират сръчност, размах, добър вкус и какво ли още не. Не могат да разберат, че ако желаеш да стигнеш до пределите на собствените си възможности, тогава формата на твоето изкуство е без значение. Няма значение дали ще използваш думи, цветове или звуци. Може да е каквото хрумне.

Продължавай, казах.

То е като гласа ти. Свикваш с гласа си и говориш с него, защото нямаш друг избор. Но същественото е това, което казваш. Ето това отделя голямото изкуство от другото. Технически съвършените нещастници са под път и над път, има ги по всяко време. Особено в тази велика ера на универсално образование. Седеше на канапето и говореше на гърба ми. Трябваше да гледам през прозореца. Струваше ми се, че ще се разплача.

Критиците, продължи той, прославят техническото съвършенство. Абсолютно безпредметно е да се говори така. Изкуството е жестоко нещо. Чрез думите можеш да се отървеш безнаказано, дори ако си извършил убийство. Но картината е прозорец към най-съкровените кътчета на душата ти. Какво си направила ти тук? Построила си множество малки прозорчета, към една душа, изпълнена с картини на други модни художници. Той се приближи, застана до мен и взе една от абстракциите, които бях направила вкъщи. Тук ми казваш нещо за Никълсън и Пасмор 19 19 Бен Никълсън — английски художник, член на групата Unit One . Под влияние на Пикасо и Мондриан, през тридесетте години пропагандира модерната абстракция. Виктор Пасмор — английски художник, изоставил реализма и насочил се към абстракционизма. — Бел.ред. . Не за себе си. Сякаш използваш фотоапарат. Точно както фотомонтажът е невярно предаване на действителността, същото е, и да рисуваш в нечий друг стил. Тук ти фотографираш. Това е всичко.