Джеймс Патерсън - Крос

Но те не отрониха нито дума. Наистина корави момчета.

Сампсън най-после се изправи и потри брадичката си.

— В такъв случай предполагам, че повече няма да имам нужда от Мотиката и Острието. Какво да правим с тях? Почакай, хрумна ми нещо. Ще ти хареса, Алекс!

Сампсън и се засмя, после кимна към горилите да станат.

— Приключихме. А сега можете да дойдете с мен, господа.

— Къде? — наруши най-после обета си за мълчание Лануджело. — Все още не сте ни предявили никакво обвинение.

— Да вървим. Имам изненада за вас.

Сампсън пое отпред, а аз — зад тях. Изглежда, моето присъствие не им се нравеше. Може би смятаха, че все още тая злоба заради гибелта на Мария. Е, не бяха далеч от истината.

Сампсън даде знак на полицая в другия край на коридора и той отвори една килия. Вътре имаше неколцина арестувани, които чакаха да им предявят обвинения. Всички бяха чернокожи.

— Ще останете тук — обърна се Сампсън към мафиотите. — Ако промените решението си и пожелаете да говорите с нас — викайте. Двамата с доктор Крос ще бъдем в сградата. Ако ли не, утре сутринта ще наминем да проверим как сте. Приятна вечер.

После Сампсън потропа няколко пъти със значката си върху стоманените решетки.

— Тези двамата са заподозрени в серия изнасилвания — обяви на висок глас към останалите арестанти. — Изнасилвали чернокожи жени в Саутийст. Бъдете внимателни, много корави и печени момчета са. От Ню Йорк.

Излязохме от клетката и пазачът затръшна вратата зад нас.

В четири часа в студената и дъждовна сутрин трите му момчета плачеха на задната седалка, а Кейтлин — на предната. Съливан обвиняваше Маджоне Джуниър и Коза Ностра за цялата каша, в която се бе забъркал. Маджоне щеше да си плати за всичко това по някакъв начин и Касапина вече очакваше с нетърпение този ден на разплата. Беше подготвил скалпела и касапския си трион.

В два и половина след полунощ той бе натъпкал семейството си в колата, напускайки набързо къщата, разположена на около десетина километра извън Уийлинг, Западна Вирджиния. Това беше второто им преместване, но нямаше друг избор. Беше обещал на момчетата, че някой ден ще се върнат в Мериленд, макар да знаеше, че никога няма да стане. Вече бе получил предложение за къщата. Нуждаеше се от пари в брой, за да осъществи плана си за бягство.

И така, в момента той бягаше със семейството си, за да спаси живота на всички. Когато напуснаха дома си в Дивия Запад, както той наричаше къщата им във Вирджиния, имаше чувството, че мафията отново ще ги открие. Подозираше, че може да ги причакват зад следващия завой.

Но следващият завой отмина, както и по-следващият и те вече бяха оставили града зад себе си, измъквайки се цели и невредими. Дори плахо започнаха да си тананикат песни на „Ролинг Стоунс“ и „Зи Зи Топ“. Даже съпругата му, седнала на предната седалка, взе да потропва нервно с крак по пода на колата.

Спряха да закусят в едно заведение на „Денис“ 46 46 Най-голямата верига ресторанти в САЩ, общо 2500 в САЩ, Канада, Мексико, Япония, Нова Зеландия; работят денонощно; основана през 1953 г. — Б.пр. , а след това да обядват и да се освежат в „Макс“ 47 47 Ресторанти „Макдоналдс“, създадена през 1948 г. в Сан Бернардино, Калифорния, от братята Ричард и Морис Макдоналд. — Б.пр. и в три и половина следобед вече се намираха там, където не бяха стъпвали никога досега.

За щастие Съливан не бе оставил следи, по които убийците на мафията да го открият. Никакви трохи, като в приказката „Хензел и Гретел“. Но най-хубавото беше, че нито той, нито семейството му бяха идвали някога в този район. Беше напълно девствена територия — без семейни корени, без познати.

Подкара по алеята за коли, водеща към солидна къща във викториански стил с наклонен покрив и две кули. Имаше дори прозорец с цветно стъкло.

— Обичам този дом! — обяви Съливан, озарен от фалшива усмивка и пресилен ентусиазъм. — Добре дошли във Флорида 48 48 Градче с 676 жители в окръг Бъркшир, западен Масачузетс, известно с фестивала на лалетата. — Б.пр. , хлапета!

— Много смешно, татко. Обаче не е истинската Флорида! — обади се Майкъл-младши от задната седалка, където трите момчета се бяха свили с мрачни и потиснати физиономии.

Намираха се във Флорида, Масачузетс, и Кейтлин и хлапетата въздъхнаха отегчено на поредната му тъпа шега. Едноименното градче бе с по-малко от хиляда жители, разположено високо в Бъркшир. Ако не друго, поне имаше великолепна гледка към планините. Място, където наемните убийци на мафията нямаше как да го открият.