Джеймс Патерсън - Крос

В другия край на алеята се изкрещя отново — ето ти наистина неочаквано чудо !

Или най-щастливият ден в живота му.

Гледай ти кой бе тук, за да оправи нещата!

— Вашингтонска полиция! Всички оръжия долу! Веднага! Ние сме полицаи. Оръжията на земята!

Съливан видя ченгетата — двама чернокожи в цивилни дрехи. Приличаха на детективи.

Приближаваха зад наемните убийци, които бяха заели позиция близо до Тридесет и първа улица и се опитваха да решат какво, по дяволите, да правят.

Съливан също премисляше какъв да бъде следващият му ход.

При вида на ченгетата светкавично се запита дали те не са част от полицейския отряд на Джорджтаун, изпратени да заловят изнасилвача. Да хванат него…

Беше готов да заложи хилядарка, че нещата стоят точно така. Ако беше прав, то той бе единственият на тази алея, който го знаеше.

Едно от ченгетата вече се обаждаше за подкрепление. В този момент двама от пратениците на мафията се обърнаха… и просто си тръгнаха .

Детективите бяха с извадени оръжия, но какво трябваше да предприемат? Разумно погледнато, какво можеха да направят?

Съливан едва се сдържа да не избухне в смях, докато се извръщаше бавно, за да поеме също с уверена крачка към „Уисконсин“.

След това се затича с все сили към оживената улица. И нали си беше луд, заливаше се в гръмогласен кикот. После реши да се съсредоточи и продължи да тича. Както в добрите стари времена в Бруклин, когато беше още хлапе и новак в играта.

Тичай, Майки, тичай. Тичай, за да спасиш кожата.

Какво щяха да направят ченгетата? Да го застрелят в гръб ли? И за какво? Защото тичаше? Защото беше жертва на четирима въоръжени мъже на алеята?

Ченгетата крещяха, заплашваха, но не им оставаше нищо друго, освен да го гледат как се отдалечава. Най-забавното нещо, което му се бе случвало някога.

Полицията бе дошла да го спаси.

Огромна грешка.

Униформени ченгета влизаха и излизаха от полицейското управление на „Уисконсин“, когато двамата със Сампсън пристигнахме там. Детектив Майкъл Райт най-после бе разбрал, че с партньора му току-що са оставили изнасилвача от Джорджтаун да избяга, с което са пропуснали най-големия удар в кариерата си. Все пак бяха задържали двама мъже, които може би знаеха какво става.

Двамата със Сампсън прекосихме помещението, където правеха експертизите на куршумите, и се насочихме към стаите за разпити, намиращи се зад кабинките на детективите. Работната зала ми изглеждаше позната — овехтели и очукани бюра, стари компютри и телефони от друга епоха, препълнени кошчета за отпадъци.

Преди да влезем в стаята за разпити, Райт ни осведоми, че арестуваните на алеята не са отронили нито дума, но били въоръжени с пистолети „Берета“ и със сигурност са професионални убийци.

— Забавлявайте се — пожела ни Райт, когато с Джон влязохме вътре.

— Аз съм детектив Джон Сампсън — заговори веднага той. — А това е д-р Алекс Крос, съдебен психолог, който участва в разследването на серия изнасилвания в района на Джорджтаун. Аз съм детективът по случая.

Двамата останаха мълчаливи. Бяха около тридесетгодишни яки мъже. Подигравателните усмивки не слизаха от лицата им.

Сампсън им зададе още няколко въпроса, после се настани на един стол срещу тях и също потъна в мълчание.

След известно време административната секретарка почука на вратата, влезе и му подаде два факса, още топли от машината.

Той ги прочете и ги остави пред мен.

— Не знаех, че мафията действа толкова активно в района на Вашингтон — отбеляза Сампсън. — Явно съм грешил. И двамата сте убийци на мафията. Някой от вас има ли да каже нещо за станалото на онази алея?

Горилите продължаваха да се държат дразнещо самодоволно, без да отговарят на въпросите ни. Сякаш не бяхме в стаята.

— Доктор Крос, може би ще успеем да разберем и сами, без тяхна помощ — обърна се Сампсън към мен с официален тон.

— Може да се опитаме — важно отговорих. — Тук пише, че Джон Мотиката Антонели и Джоузеф Острието Лануджело работят за Джон Маджоне от Ню Йорк. Това ще рече, че Маджоне Дж. Маджоне-старши е онзи, който е наел преди няколко години мъж на име Майкъл Съливан, познат още като Касапина, да му изпълни една мокра поръчка. Спомняш ли си това, Джон?

— Да — отвърна Сампсън, — очистиха един китайски наркодилър. Съпругата ти Мария също бе убита по това време. Сега господин Съливан е заподозрян по случая.

— Същият този Майкъл Съливан, наречен Касапина, е заподозрян и за серия изнасилвания в Джорджтаун и поне за още едно убийство, свързано с изнасилванията. Съливан ли беше мъжът, когото причакахте в Блу Али? — обърнах се към ония двамата.