Джеймс Патерсън - Крос

— Направо е идеално. Какво би могло да е по-добро за нас? — Съливан продължаваше да убеждава синовете си, докато разтоварваха багажа.

Кейтлин не издържа и се разплака, когато й показа новата им дневна, откъдето се разкриваше прекрасна гледка към Грейлок Маунтън 49 49 Ниска планина в щата Масачузетс (1064 м), край нея тече река Хусик, някогашни земи на племената мохаук и мохикан. — Б.пр. и Хусик Ривър.

Той отново опита да я успокои:

— Всичко ще бъде наред, кралице моя, светлина на живота ми, нали ми вярваш?

Сам знаеше, че не е истина. А навярно — и тя. Съливан и семейството му щяха да бъдат убити някой ден, може би точно в тази къща.

Освен ако не предприемеше нещо драстично, за да осуети плана на мафията. При това бързо. Но какво би могло да бъде? Как би могъл да спре наемните убийци?

Как изобщо някой би могъл да се справи с мафията?

Две вечери по-късно Касапина отново беше на път. Сам.

Вече имаше план и сега пътуваше на юг към Ню Йорк. Чувстваше се напрегнат и изнервен, но припяваше заедно със Спрингстийн, Дилан, Банд, „Пинк Флойд“. Само стари и велики хитове по време на четиричасовото шофиране на юг.

Всъщност никак не му се искаше да оставя Кейтлин и децата сами в къщата в Масачузетс, но предполагаше, че засега ще са в безопасност. Иначе би направил всичко, което бе по силите му, за да ги защити. Много повече от това, което баща му някога бе сторил за него, за майка му или за братята му.

Около полунощ най-после излезе на Уестсайдската магистрала, след това подкара направо към Морнингсайд Апартмънтс на Западна 107-а улица. И преди беше отсядал там и знаеше, че мястото напълно отговаря на целите му. Освен това беше удобно като местоположение, с четири различни линии на метрото, които минаваха през двете местни метростанции.

Доколкото си спомняше, в стаите нямаше климатици, но през ноември не му трябваха. Спа дълбоко и непробудно, като бебе. Когато се събуди към седем сутринта, леко изпотен, в главата му отекваше само една-единствена мисъл: да си отмъсти на Маджоне Джуниър, за да оцелее той — най-способният и най-печеният от всички .

Около девет часа Съливан се качи в метрото, за да провери две места, където в близко време възнамеряваше да извърши убийствата. Беше си съставил „списък“ с няколко различни мишени и се питаше дали някой от тези мъже и две жени имат представа, че вече са набелязани за мъртъвци. И че единствено от него зависи дали ще живеят.

Около девет часа вечерта отиде с колата до Бруклин, където някога беснееше. Навлезе в района на Маджоне Джуниър, в територията му в Карол Гардънс.

Мислеше за стария си приятел Джими Бомбето, който донякъде му липсваше. Навярно бащата на Маджоне бе заповядал да го очистят. Някой го бе направил, след което се бе постарал тялото му да изчезне, сякаш Джими никога не се е раждал на тази земя. Предполагаше, че старият Маджоне е отговорен за смъртта му, и това беше още една стара сметка за уреждане в списъка на Касапина.

Някакъв ужасяващ гняв започваше да се надига в него. Гняв заради всичко, но най-вече заради баща му — някогашния Касапин от Слиго, онзи долен ирландски боклук, който бе съсипал живота му още преди да навърши десет години.

Зави по улицата на Маджоне и се усмихна. Могъщият дон все още живееше като преуспял водопроводчик в двуфамилна къща от жълти тухли. А което беше още по-изненадващо — по улицата не се виждаше никаква охрана.

Това означаваше, че или Маджоне Джуниър сериозно го подценява, или хората му са дяволски добри в умението да се прикриват. По дяволите, нищо чудно някой снайперист точно в този момент да е взел на мушка челото му. Помисли си, че може да му остават само още няколко секунди живот .

Напрежението го убиваше. Трябваше да разбере какво става тук. Затова натисна клаксона. Повтори и потрети, но нищо не се случи.

Никой не го застреля в слепоочието. И за пръв път Касапина си помисли: Може би в крайна сметка все пак ще спечеля тази битка.

Беше разгадал първата мистерия: Маджоне Джуниър бе преместил семейството си от къщата. Явно той също бягаше.

Сетне възпря тази мисъл само с една дума: грешка .

Ала вече не можеше да си позволи нито една погрешна стъпка. От сега, докато всичко не свърши. Ако го стори, ще бъде труп.

И логично щеше да настъпи краят на неговата история.

Беше късно и аз реших да изляза на разходка с моя мерцедес. Обичах тази кола, децата — също. Дори Нана я харесваше, слава на Бога. Докато шофирах, се улових, че отново мисля за Мария. За продължителното разследване, което водих и в което се бях провалил. Опитвах се да си представя лицето й, да чуя гласа й.