Джеймс Патерсън - Крос

Той ми даваше моите думи, а аз му дадох тези на Мария.

— Обичам те, Али. Никой никога няма да те обича така, както те обичам аз.

Моето момче не помръдна, навярно отново бе заспало. Останах да лежа така, обгърнал рамото му с ръка, докато дишането му не се върна към спокойния си ритъм. И по някое време, потопен в топлината на детското телце, отново почувствах, че съм заедно с Мария.

Когато Майкъл Съливан беше със синовете си, спомените за баща му винаги бяха най-силни. Блестящата белота на месарницата, фризера в дъното, мъжът, който идваше веднъж в седмицата, за да опакова обезкостеното месо, миризмата на ирландското сирене и пресните наденици.

— Хей, давай бе! — извика някой.

Викът върна Съливан в настоящето — на игрището, близо до дома му в Мериленд.

— Този тип въобще не може да удря! Не го бива за нищо! Ама че некадърник! — разнесе се наблизо.

Обикновено Шеймъс и Джими бяха яростните коментатори по време на бейзболните мачове. Най-големият му син — Майкъл-младши, както винаги бе концентриран в играта. Съливан виждаше в яркосините му очи същото желание — да удари стареца си веднъж и завинаги.

Майкъл му се извъртя и полетя в остра дъга. Съливан пое дълбоко дъх и замахна — после чу изплющяването, когато топката се удари в бейзболната ръкавица на Джими. Биваше го, кучият му син!

В другия край на празното игрище, където се упражняваха, настана суматоха. Джими, кетчърът, направи победен кръг около баща си, държейки топката високо във въздуха.

Единствено Майкъл-младши оставаше хладнокръвен и спокоен. Позволи си само лека усмивка, но не напусна могилката на питчъра, не се присъедини към ликуването на братята си.

Не отместваше поглед от стареца си, когото никога досега не бе удрял.

Сетне наведе глава, готов да продължи играта, когато изведнъж спря.

— Какво е това ? — попита внезапно и погледна баща си.

Съливан сведе глава и видя нещо да се движи по гърдите му. Червената точка на лазерен мерник.

Мигом се просна на земята.

Бейзболната бухалка, която излетя от ръката му, се разцепи във въздуха. Металната ограда зад началната база издрънча, когато куршумът рикошира. Някой стреляше по него! Хората на Маджоне? Кой друг…

— Момчета! Бягайте към заслона! — изкрещя той.

Нямаше нужда да им повтаря. Майкъл-младши сграбчи най-малкия си брат за ръката. Тримата хукнаха към навеса с ниска ограда, където бяха местата на треньора и резервните играчи. Малките копелета тичаха тъй, сякаш току-що са задигнали нечий портфейл.

Касапина побягна с все сили в противоположна посока. Искаше да отклони огъня от синовете си.

Освен това трябваше да се добере до оръжието си в колата.

Хъмвито 31 31 Военен джип, 4×4, гама близка до „Хамър“, вариант сувове за цивилни. — Б.пр. му бе паркирано на около петдесетина метра от игрището и той тичаше право към него. Друг куршум изсвистя на сантиметри от брадичката му.

Изстрелите идваха откъм горичката от лявата страна на игрището, встрани от шосето. Толкова успя да разбере, докато тичаше презглава.

Когато стигна до джипа, отвори дясната врата и плонжира вътре. Последва експлозия от натрошени стъкла.

Касапина не помръдна, притиснал лице в постелката на пода. После протегна ръка под шофьорската седалка.

Беретата му беше прикрепена там, доказателство за нарушено обещание към Кейтлин. Той стисна зареденото оръжие и накрая се осмели да се огледа.

Бяха двама и в момента приближаваха откъм горичката — явно бяха от доверените момчета на Маджоне. И бяха дошли да го очистят. А може би и децата му.

Касапина изпълзя през полуотворената врата на автомобила, претърколи се върху чакъла и се напъха между колелата. Погледна отдолу и видя два чифта крака да тичат към него.

Нямаше време за внимателно планиране. Стреля два пъти изпод шасито. Единият от хората на Маджоне изрева, когато над глезена му цъфна кърваво петно.

Той се строполи на земята и Касапина стреля отново, право в сгърченото му от болка лице. Копелето така и не разбра как премина в отвъдното. Но това беше последната грижа на Съливан в момента.

— Татко! Татко! Татко, помощ!

Гласът на Майкъл се носеше откъм игрището, пресипнал от страх.

Съливан скочи и видя другия убиец да крачи към навеса, може би на около седемдесет метра от него. Вдигна пистолета, но осъзна, че и момчетата му са на прицел.

Скочи в джипа и го подкара с пълна скорост.