Даниел Глатауер - Вечно твой

Юдит се чувстваше най-добре, когато примирението й отстъпваше място на апатията. За щастие персоналът в клиниката разполагаше с всевъзможни средства за поддържането на подобно състояние. Колкото повече лекарите и сестрите се притесняваха за здравето й, толкова по-спокойна ставаше Юдит, защото съзнаваше, че ще лежи още дълго в болничното заведение. Едва ли съществуваше по-успешен начин да се защити от себе си.

След няколко дни тя отново започна да приема посетители в белия си едностаен апартамент, чийто оскъден интериор бе надзираван от един окаян филодендрон. Герд и останалите неотклонно вярваха във възкръсването на старата Юдит или поне играеха ролята си изключително професионално. Пациентката им се отблагодаряваше с усмивка, като се стараеше да не изглежда толкова измъчена, колкото се чувстваше.

Нощите в клиниката минаваха без изненади, макар че впоследствие, на събуждане, дълбокият сън винаги й се струваше леко изкуствен. Но поне гласовете в главата й бяха временно заглъхнали. Единствено кристалният полилей от Барселона не напускаше мислите й. В даден момент Юдит си спомни как се казва клиентката, която бе отнесла съкровището й — Изабела Пермасон. Защо си въобразяваше, че някъде е чувала или виждала това име? Тъй като въпросната загадка бе последната в досегашния й живот, тя с удоволствие разсъждаваше над нея и се радваше, че не успява да я разреши. През тези кратки фази на размисъл Юдит усещаше, че мозъкът й все пак продължава да работи. В останалото време я обземаше безкрайно душевно затишие, което рядко се издигаше над матрака на болничното й легло. А тя предпочиташе да остане там завинаги.

Първият светъл лъч в млечнобялата унесеност на ежедневието й беше Бианка.

— Момиче, от теб направо струи живот — промърмори Юдит с тона на старица, която лежи на смъртния одър.

— За съжаление не мога да кажа същото за вас — отвърна Бианка. — Изглеждате напълно съсипана. Според мен се нуждаете спешно от чист въздух. И от фризьор.

Стажантката никак не беше за завиждане, тъй като майката на Юдит бе поела управлението на магазина в нейно отсъствие.

— Много ли ти е тежко с нея? — попита Юдит.

— Не, изобщо — заяви Бианка. — Двете си приличате в доста отношения.

— Ако чуя още един такъв комплимент, ще те изгоня.

По-късно стана дума за Ханес.

— С Басти направихме интересно откритие — съобщи стажантката.

— Стига, Бианка. Трябва да престанете да го следите. Не е честно.

Юдит сподели как Ханес я намерил на улицата, след което я завел в болница. Именно той бе седял до леглото й, когато се бе събудила.

— Да, знам, майка ви ме осведоми. Тя е във възторг от Ханес. Дори си мисля, че е хлътнала по него. И защо не? Отстрани може да изглежда комично заради разликата във възрастта, но нека си спомним за Мадона или Деми Мур…

— Във всеки случай вече не се боя от него — прекъсна я Юдит, — което в момента е от огромно значение.

— Да ви разкажа ли все пак какво установихме с Басти? Много се гордея с него. Един ден ще стане истински детектив, а не е изключено и да го поканят в телевизионен сериал.

Бианка се впусна в твърде подробно описание на светещите прозорци в сградата на Ханес.

— Винаги когато някой се прибира вечер, във входа светват пет прозореца един над друг. Басти твърди, че са лампите на стълбището. След малко се появява нова светлина. Ако мине по-дълго време, това се случва на по-горните етажи, например на петия. Ако интервалът е по-кратък, светлината е на партера или на първия етаж. Причината е ясна. Всички обитатели на сградата имат апартаменти, които гледат към улицата. Част от прозорците греят много силно, защото стаите са по-близо до коридора. Останалите се намират по-далеч и не са толкова ярки. Важното в случая е, че когато някой се прибере у дома, в сградата задължително светва прозорец. Често се включват и лампите в съседните стаи — в кухнята, хола или спалнята. Според Басти е невъзможно да се върнеш вкъщи и да не запалиш осветлението. Освен ако не живееш сам и друг човек не го е направил преди теб. Логично е, нали?

— Напълно.

— Нашият обект Ханес живее на четвъртия етаж. Към апартамента му спадат седми и осми прозорец. Басти го е изчислил съвсем точно. А сега внимавайте, шефке! Всеки път, когато господин Ханес се прибира вечер, във входа светват петте прозореца, които се намират един над друг. Нищо чудно, нали е включил осветлението на стълбището. После Басти наблюдава внимателно седми и осми прозорец на четвъртия етаж. Чака десет секунди, трийсет секунди, една минута. Нищо. Пет минути, нищо. Десет, пак нищо. Петнайсет…