Даниел Глатауер - Вечно твой

— Юдит, никога повече не бива да се страхуваш от този мъж! Никога!

— Това ли е искал да ми предадеш? — попита тя, като се престори на отегчена.

— Не, Юдит, такава е личната ми преценка след разговора с него. Подобно нещо се забелязва лесно. Просто се усеща. Казвам ти го като…

— Страничен наблюдател.

— Юди! — намеси се Лукас.

Той улови нежно лявата й ръка, сякаш бе репетирал сцената пред огледалото. Жалко, че Антония не прояви дори капчица ревност.

— Юди, искаме да ти помогнем да се пребориш с натрапчивия образ, който си създала в главата си. Крайно време е да се отървеш от него. Той те изяжда отвътре, натъжава те, изпива силите ти. Затова се разболя.

— Всичко се гради върху една заблуда, една напълно погрешна преценка на ситуацията — изтъкна Антония.

Ето че и в думите си се проявяваха като еднояйчни близнаци.

— Ханес не ти желае злото, Юдит! — продължи сестричката.

— Наистина, дори напротив — вметна братчето.

— Той ще направи всичко по силите си, за да се възстановиш — добави сестричката.

— Момент! — прекъсна ги Юдит.

Отново бе възвърнала силата на гласа си.

— Ханес откъде знае, че не се чувствам добре?

— Юди, състоянието ти отдавна не е тайна за никого — отговори Лукас. — Всички са наясно с положението и се притесняват за теб. Али, Хеди, цялото семейство, приятелите ти. Хората, които те носят в сърцето си.

— Но аз не искам Ханес да ме носи в сърцето си. Защото Той Определено Не е Мой Приятел!

Медицинската сестра с грозната захапка също разбра за какво става дума.

— И никога няма да бъде, независимо колко агитатори изпрати до болничното ми легло.

Юдит дръпна ръката си и се обърна към Лукас.

— Жалко, че и ти стана негов застъпник. Мислех си, че поне Ти си на моя страна.

Тя стрелна с очи Антония.

— Юди, аз Съм на твоя страна. Защото в случая не съществува друга. Моля те, опитай се да го разбереш. Само така ще излезеш от кашата, в която си затънала!

— Добре, добре. Приключихме ли с терапията?

Юдит се насили да се усмихне. Медицинската сестра явно само бе чакала този сигнал.

— Ако обичате, време е!

Тя посочи с пръст китката си, на която не се виждаше часовник.

— Юди, ако искаш, утре ще дойда пак, за да поговорим на спокойствие — предложи Лукас.

После отново взе ръката й, което й подейства добре — въпреки или заради присъствието на Антония.

— Благодаря, но наистина не е необходимо — отвърна възможно най-любезно Юдит. — Разбрах всичко. Все пак се радвам, че дойдохте!

Едва ли щеше да каже последното, ако не беше под влиянието на инжекции и медикаменти.

— Обади ми се, ако имаш нужда от приятел — заяви Лукас. — Винаги съм на твое разположение.

Антония кимна в потвърждение на думите му. Разговорът завърши с четири целувки по бузите на Юдит — две сърдечни и две по-сдържани.

Във вторник се състоя първата й среща с Йесика Райман — дребничка жена, която наближаваше четирийсетте и тежеше едва петдесет килограма, но очевидно беше доста компетентен психиатър. Тя седеше пред огромен компютър и въвеждаше данните на Юдит от някакъв списък с още пет-шест имена.

— Кои са останалите? — попита Юдит.

Райман се усмихна дяволито и отговори:

— Пациенти със сходна медицинска история, директно от интелигентния ни архив.

Страхотно, помисли си Юдит. Ето че и тя пишеше „медицинска история“. Нейният случай също щеше да попадне в архива. Лекарката разгледа резултатите от проведената електроенцефалография, проследи всички диаграми и таблици, след което поклати разочаровано глава и погледна състрадателно Юдит.

— Ужасна скука! Липсват церебрални увреждания, смущения, необичайни събития и инциденти. Нямате и наследствена обремененост заради някоя луда баба. Абсолютно нищо.

Психиатърката веднага спечели симпатиите на Юдит. Обясни й, че шизофреничната психоза всъщност не е нищо сериозно. Един на всеки сто души страдал от нея поне веднъж в живота си.

— Нормално е да не я възприемате като нещо сериозно — каза Юдит. — Нали се занимавате само с въпросния „един на сто“.

Райман се засмя сърдечно. Явно досега не бе чувала тази шега.

Все пак се радваше да съобщи на Юдит, че всеки четвърти пациент с подобно заболяване не изживява повторно бягство от реалността.

— Така че ако вземате послушно предписаните невролептици преди или след миене на зъбите (но никога по време на това), със сигурност ще станете част от позитивната статистика!