Даниел Глатауер - Вечно твой

— Ей, откачи ли? — изкрещя той. — Какво правиш?

Юдит се събуди мигновено. За част от секундата нещо в главата й прещрака.

— По дяволите! — прошепна уплашено тя и включи лампата.

Крис кървеше. Юдит изпитваше болка в цялата си челюст. Скочи рязко и изтича до банята, след което донесе мокра кърпа и уви ръката му.

Той се бе сгушил в леглото с отворена уста и ококорени очи. Наблюдаваше я подозрително.

— Коя си ти всъщност? — попита объркано.

Що за ужасен въпрос?

— Аз, аз, аз… сигурно съм сънувала кошмар — оправда се тя. — Ужасно съжалявам.

Крис свали кърпата и погледна раната си. Ръката му трепереше.

— Това не е нормално, Юдит. Просто не е нормално. Съзнаваш ли го изобщо?

Вече се държеше изключително злобно. Юдит започна да плаче.

— Често ли го правиш? — продължи язвително той.

— Сигурно съм сънувала кошмар — повтори тя. — Много, много лош кошмар.

Крис стана от леглото, събра дрехите си и бързо се облече. Отби се за момент в банята, а после веднага се отправи към коридора.

— Един последен съвет от мен — провикна се на излизане. — Никога не сънувай много лош кошмар с тежък или остър предмет в ръка!

В магазина Бианка я посрещна с думите:

— Не сте гримирана добре, шефке. Имате сенки под очите.

Юдит се хвърли в обятията й и заплака.

— Не го вземайте присърце — успокои я стажантката. — Веднага ще оправим нещата. В чантата си нося пет различни сенки за очи.

Юдит й разказа за любовните си приключения и драматичната им развръзка.

— Не е толкова страшно — заяви Бианка. — Даже си мисля, че на мъжете им допада, когато се държиш по-грубичко с тях.

— Но аз почти му отхапах ръката.

Бианка се засмя.

— Спокойно, шефке. Обадете му се и кажете: „Следващия път, когато правим секс, ще си сложа намордника.“

Юдит почувства известно облекчение. Бианка едва ли щеше да реши основния й проблем, но тя бе длъжна да го формулира пред самата себе си.

— Не мога да избия Ханес от главата си. Ситуацията се влошава все повече. Струва ми се, че наистина имам халюцинации. Понякога съм сигурна, че той контролира всичко и следи всяка моя стъпка. Друг път го усещам толкова дълбоко в мен, че започвам да се чудя дали изобщо е възможно да ми причинява това, чисто физически. Като че ли сама си втълпявам разни неща. Разбираш ли ме?

Бианка се поколеба за миг и я погледна изпитателно. Накрая заяви:

— Не смятам, че сте луда. Далеч не сте от онези хора, които нарязват труповете на парчета и…

— Благодаря ти, Бианка, радвам се, че изяснихме въпроса — прекъсна я Юдит и тръгна към офиса.

След малко стажантката я последва. Бузите й бяха зачервени, а гласът й звучеше развълнувано.

— Хрумна ми нещо, шефке. За да разберем дали наистина ви тормози, или просто си въобразявате — тя почука с показалец по слепоочието си, — ще се наложи да го проследим. Ще го дебнем по петите, ще наблюдаваме действията му и ще чакаме да допусне някоя грешка. Аз познавам човека, който ще го направи. Изборът е повече от логичен: Басти!

Въпросното момче често чакаше Бианка пред входа на магазина. Този път стажантката му махна да влезе вътре.

— Шефке, нека ви представя Басти, моя постоянен приятел — обяви тържествено Бианка и, разбира се, не пропусна да извърти очи.

Той беше на около двайсет години и почти два пъти по-висок от нея. Стоеше сковано като пилон за знаме и беше също толкова общителен. Имаше рижава коса и работеше в пожарната.

— Радвам се да се запознаем — каза Юдит.

— И аз — изръмжа страховито Басти и докосна с език обицата над горната си устна.

— В момента Басти ходи на курс за детективи — осведоми я Бианка. — По-късно иска да се специализира в борбата срещу крадци на мобилни телефони. Вече три пъти му задигат джиесема.

Той я погледна така, сякаш очакваше да му преведе казаното.

— Малко практика няма да му навреди — добави стажантката.

Юдит не остана никак въодушевена от предложението, а на Басти очевидно му беше напълно безразлично. Бианка обаче бе изготвила конкретен план и никой не бе в състояние да я разубеди. Приятелят й получи задачата да открие мъж на име Ханес Бергталер — за съжаление те не разполагаха със снимка, но можеха да му дадат подробно описание. Басти трябваше да го следи и да си отбелязва нещата, които му правеха по-особено впечатление. За награда Бианка му обеща да излиза по-често с него вечер и на раздяла да остава поне половин час в колата му — евентуално на някой по-уединен паркинг.