Даниел Глатауер - Вечно твой

— Да не би да имаш консервативни съседи, които не могат да понасят определени звуци? — учуди се той.

Юдит се обърна настрани, за да скрие тревожното си изражение.

— Познавам ги съвсем бегло — отвърна тя. — Толкова ли шумни сме били? Съмнявам се.

Изрече последното шепнешком, тъй като гласът й трепереше.

— Крис, ще отидеш ли да провериш? — помоли го Юдит. — Не отваряй, само попитай кой звъни.

Той очевидно се подразни.

— Не е ли по-добре ти да… все пак живееш тук. Защо просто не го пренебрегнем?

— Моля те, Крис, попитай кой е.

— А ако се окаже твой приятел?

— Приятелите ми не звънят толкова късно.

Тя чу как подът скърца под краката му, зави се през глава и го изчака да се върне.

— Нямаше никой — заяви отегчено Крис. — Явно си имаме работа с изнервен съсед.

Той се пъхна отново под завивката и се притисна към нея. Юдит почувства, че действително лежи до бронзова статуя — прониза я остър студ. Тя спря ръката му, която се бе плъзнала към бедрото й, и го попита дали по изключение не иска да остане при нея тази нощ. Тонът й издаваше всичко друго, но не и еротични намерения. Крис, естествено, го забеляза.

— Не знам, Юдит, не е много удобно. Утре трябва да стана рано.

— Не се притеснявай, ще навия будилника за шест часа. Или е късно? Може би за пет?

— Слушай, Юдит, разбери ме правилно. Ние се познаваме съвсем…

— Разбирам те отлично. Но моля те, влез ми в положението. Не мога да прекарам сама нощта. Наистина Не Мога!

Крис я погледна изумено. В подобни ситуации жените от филмите изпадаха в нервен срив. Какво щеше да обясни на риболовните си приятели?

По-скоро от смущение, отколкото от пресметливост, Юдит започна да го гали. В началото съвсем нежно, после все по-настойчиво. Явно се справяше доста добре, защото Крис скоро усети — и то в онези части на тялото, където се вземат типично мъжки решения, — че ще е жалко да си тръгне веднага.

— Да се преместим ли в спалнята? — прошепна тя.

— Да — отговори той.

Крис притежаваше присъщата на повечето мъже способност да потъне в дълбок сън само три секунди след оргазъм. Бързият преход между двете състояния бе съпроводен от леко хъркане, което за щастие скоро премина в равномерно дишане. Легнала по гръб, Юдит вдигна отпусната му ръка от гърдите си и я премести върху корема си. Там щеше да й служи като предпазен колан чак до сутринта.

Положи огромни усилия да не мисли за дебнещия пред вратата Ханес, който бе звънял на пожар. Постепенно очите й се затвориха. Щом осъзна този факт, тя изведнъж долови странния шум от огъване на ламарина. Последваха го шепот и съскащи звуци, също както в предишните нощи. Скоро чу и познатия глас, който повтори думите от първата им среща в супермаркета. Сега ги изрече съвсем тихо, сякаш бяха предназначени единствено за нейните уши: „Цялата тази навалица, тази навалица, тази навалица.“ Юдит лежеше неподвижно и се стараеше да диша бавно. Знаеше отлично коя реплика следва. Беше горда, че го е прозряла. Ханес не можеше да я изненада. Тя раздвижи подигравателно устни в унисон с гласа: „Още веднъж се извинявам, още веднъж се извинявам, още веднъж се извинявам.“ Усети гъделичкане в гърдите си и забеляза как ъгълчетата на устните й се вдигат нагоре. Изпитваше остра нужда да се засмее; едва се сдържаше. Нима това не беше някаква комична игра? Къде беше Ханес? Къде се бе спотаил? Къде бе построил скривалището си? Всеки път, когато си мислеше, че го е видяла, образът му изчезваше. А щом посегнеше да го улови, той рязко се отдръпваше.

Юдит искаше да докосне бучащата си глава и да избърше потта от челото си, но ръцете й отказваха да помръднат. Тя тихичко се засмя. Понечи да се изправи, но някакво чуждо тяло я притискаше към леглото. Изведнъж я обзе паника. Ханес лежеше до нея. Къде се намираха? В хотелската стая? Все още във Венеция? Нали се бяха разделили? Той не знаеше ли? Нима не му бе казала? Юдит се помъчи да избута товара с корема си. Но колкото повече се напрягаше, толкова по-тежък ставаше предметът върху нея. Притискаше вътрешностите й, блокираше дихателните й пътища. Тя се опита да си поеме въздух, запъхтя се от напрежението, усети как слепоочията й започват да пулсират. Трябваше да действа, преди гредата окончателно да я смаже. Ханес? Какво казваше той? Коя беше следващата му реплика?

„Сигурно ви е заболяло много. Сигурно ви е заболяло много. Сигурно ви е заболяло много.“ Чуваше собствения си глас. Изплаши се от силата, с която бе изрекла тези думи. Тежкият товар се понадигна. Явно се подготвяше за удар. Юдит сграбчи с две ръце вражеското оръжие и го насочи към устата си. Зъбите й срещнаха съпротива. Тя усети солен вкус върху езика си.