Даниел Глатауер - Вечно твой

„Направо ще се разплача“, едва се въздържа да не каже Юдит. Но Али беше там и тя не искаше да го обиди. Отдавна не го бе виждала толкова щастлив. Освен това се опитваше всячески да овладее гнева си. Треперещите ръце й подсказваха, че съвсем скоро ще избухне.

Ханес разговарял дълго с родителите й. Али също се присъединил към тях. Разглеждали заедно фотоалбуми, разказвали си стари семейни истории и подробности от детството на Юдит (и Али). „Винаги съм си мечтал за такова семейство“, споделил Ханес.

„А вие сте си мечтали за такъв зет“, помисли си Юдит. Човек, който събира отломките от миналото и ги сглобява в едно цяло, а после ги залива с розова глазура. Не след дълго се появяват и едно-две внучета, преди дъщеря им да е станала прекалено възрастна, за да бъде майка. Коленете на Юдит затрепериха.

— Но това е ужасно унизително! — заяви тя. — Защо първо не говорихте с мен?

— А ти говори ли с нас? — възрази майка й.

— Юдит, направихме го заради теб — намеси се баща й. — Искахме да те изненадаме за рождения ти ден. Ханес имаше добри намерения.

— Не можехме да предположим, че междувременно си го… — добави майка й.

— Много съжалявам, но аз не обичам този мъж! — прекъсна я Юдит.

Възцари се неловко мълчание. Али се опита да прекрати спора.

— Какво толкова. Щом не го обича…

Той сви рамене и на лицето му отново се изписа познатата тъжна физиономия. И заслугата беше изцяло на Юдит, или поне това се четеше в погледите на мама, татко и Хеди.

— Вчера Ханес ми се обади по телефона, за да каже, че няма да дойде на празненството — оплака се майката точно преди Юдит да стане и да се насочи към вратата. — Попитах го защо. „Юдит не иска“, обясни той. Как така? „Напусна ме.“ Не може да бъде! „В момента не била готова да се обвърже.“ Божичко! „Има нужда от време, следователно трябва да й го дадем.“ Какво време? Нали става на трийсет и седем? Ще поговорим с нея, аз и баща й. „Не, не го правете — тръгна да ме разубеждава той. — Нещата ще се решат от само себе си, мога да почакам.“ Много съжалявам, Ханес. Накрая ни пожела хубаво изкарване. Горкичкият. Помоли да си спомняме за него.

Настъпи период на дълго, напрегнато затишие. По цели дни и нощи тя си представяше как той обмисля своя следващ ход. Този път искаше да бъде подготвена. Но нямаше да се справи сама. Юдит, борбената личност, която рядко се нуждаеше от чужда помощ, за да преодолее тежките житейски кризи, и почти никога не споделяше проблемите си с другите, изведнъж се сблъскваше с неравен противник — неизвестността.

Нощите започваха твърде рано и свършваха прекалено късно. Първите съюзници на Юдит — приспивателните хапчета — бързо отслабиха ефекта си. Вече нищо не помагаше; просто трябваше да поговори с близък човек. Родителите й и Али скоро бяха изключени от сметките й. Контактът с тях означаваше контакт с Ханес. А Юдит не желаеше да го улеснява толкова.

Най-големи надежди възлагаше на Герд. Тя прикри своя зов за помощ с покана за кино. По-късно, в бар „Руфус“, където млечната неонова светлина не оставяше място за тайни, най-после изплю камъчето.

— Герд, аз скъсах с Ханес, но той не желае да го приеме. Имам чувството, че ме преследва. Страх ме е от него. Какво да правя?

— Знам — отвърна той. — Но мога да те успокоя.

Думите му постигнаха противоположния ефект.

— Какво знаеш? Да не би да играете тенис заедно? Може би вече сте първи приятели? Да не ти е предложил работа? Случайно да носиш букет жълти рози?

— Юдит, какво става? Цялата трепериш. Явно е крайно време да обсъдим нещата. Наистина мога те успокоя, скъпа моя. Изслушай ме.

Ханес му се обадил преди два дни с дискретната молба за „съвет от много лично естество“. Обяснил му следното: Юдит била сложила край на тяхната връзка, което дошло за него като гръм от ясно небе. Светът буквално рухнал под краката му. В отчаянието си той реагирал погрешно. Първо досаждал на Юдит с цветя. После се срещнал с родителите й, за да организира семейно тържество по случай рождения й ден. Направил го с добри подбуди, но усетил, че се е намесил в лични работи, които изобщо не го засягат. Предположил, че Юдит му се сърди, затова държал да й се извини. Не искал между тях да има лоши чувства. Но пък не смеел да й се обади. Решил да се обърне към Герд и да го попита как да постъпи.

— Посъветвах го да изчака още няколко дни, преди да те потърси — заяви Герд. — Поговорете на спокойствие. Хубаво е нещата да се изяснят.