Даниел Глатауер - Вечно твой

На четвъртия ден от злополучния последен разговор Юдит за пръв път си позволи „компания“. Лара и Валентин — двамата влюбени, които постоянно се държаха за ръце — й бяха казали, че ще се отбият за малко. Предстоеше им пътуване до Франция и затова искаха да й донесат по-рано подаръка за рождения ден, — макар че дотогава имаше десетина дни. Юдит предполагаше, че ще получи порцеланов съд за горещо какао. Предишните години Валентин (още без Лара) й бе подарил няколко порцеланови кани — за чай, кафе и плодов сок.

Този път обаче се изненада приятно от красивия комплект чаши от чешки кристал, купен в някакъв антикварен магазин в центъра. (Влиянието на Лара бе осезаемо.) Юдит смяташе да им признае за края на връзката си с Ханес, ако станеше дума за него. Все с някого трябваше да сподели. Но той изобщо не присъстваше в разговора им. Двамата най-вероятно се досещаха какво се е случило, тъй като Юдит не спомена нито веднъж името му в плановете си за близкото бъдеще. Разказа им за Венеция съвсем набързо, сякаш бе ходила в командировка, наситена с досадна културна програма.

Приятната среща, продължила около два часа, помогна на Юдит да се отърси от мрачните си мисли. На раздяла Лара изненадващо я утеши с думите: „Всичко ще се оправи!“ Валентин я прегърна нежно и окуражително, сякаш тя преживяваше тежка криза. Юдит реши, че някои хора се досещат и без много обяснения.

Обзе я приятна умора и тя се отправи към спалнята с надеждата, че ще може да се наслади на седем безпаметни часа сън. Включи пражкия месингов полилей и погледна с недоумение леглото. Нещо не беше както трябва. Изведнъж осъзна, че преди няколко часа не бе забелязала издутината в долната му част. Юдит се доближи и повдигна завивката. Не изпищя само защото не можеше да повярва на очите си. Та нали всички прозорци бяха затворени, а и беше изключено той да се е промъкнал през вратата.

Но ето че върху чаршафа лежеше малък продълговат пакет, от който се подаваха три жълти рози. Тя хвана букета и го запрати към стената. Сгуши се до леглото, опряла колене в гърдите си, и се опита да подреди хаоса в главата си. Не, първо трябваше да прочете бележката. Юдит допълзя до прекършените цветя и веднага зърна грозното сърце. До него беше написано: „… Помежду Си?“ Проклетата гатанка най-сетне добиваше цялост. „Какво Общо Имат Тези И Тези, И Тези Рози Помежду Си?“ Всички бяха жълти. Пращаше ги Ханес. А тя бе попаднала в капана им. И се страхуваше от тях. По дяволите.

Нещата постепенно започваха да се избистрят — имаше само едно логично обяснение за появата на цветята върху леглото й. Юдит звънна на Валентин, но попадна на гласовата му поща. За щастие телефонът на Лара даваше свободно.

— Ало.

— Здравей. Вие ли сложихте розите под завивката?

Юдит се постара да звучи нормално. Никой не биваше да разбира в какво душевно състояние се намира в момента.

— Разбира се — отвърна Лара и се засмя. — Едва ли е бил Дядо Коледа. Изненадахме те, нали? Искахме да допринесем за вашето сдобряване.

— Какво сдобряване? — попита Юдит.

Тогава Лара й разказа цялата история.

От няколко седмици Ханес и Валентин ходели редовно да играят тенис. (Били се разбрали да опитат още през май, на терасата в дома на Илзе. Интересно. Ханес никога не бе споменавал за това.) След мачовете обикновено оставали да си поговорят, понякога и самата Лара се присъединявала към тях.

Ханес често споменавал за любовта си към Юдит и се смятал за „най-щастливия човек на Земята“. Преди два дни обаче с дълбоко отчаяние им признал, че пътуването до Венеция било претърпяло „лека злополука“. Той бил ядосал Юдит с „няколко глупави забележки и постъпки“ и искал да изглади „малката криза в отношенията им“ с рози и други прояви на внимание.

Затова попитал Лара дали двамата е Валентин не могат да занесат цветята в жилището й, след като и бездруго щели да ходят там. Помолил ги да оставят незабелязано букета на някое скришно място — „например върху леглото й“, — за да засилят ефекта. Тъй като не искал да безпокои Юдит, ги предупредил да не коментират пред нея „глупавата криза в отношенията им“.

— Страхотно — измърмори Юдит. — Значи настройва и приятелите ми срещу мен.

— Но защо говориш така?

— Лара, аз скъсах с Ханес, и то окончателно. Моля те, предай го на Валентин и останалите. Но най-вече на Ханес, когато се видите следващия път на тенис корта или някъде другаде!

— Ах, Юдит, звучиш много отчаяна. Горе главата, сигурна съм, че всичко ще се оправи!