Даниел Глатауер - Вечно твой

Две минути по-късно пристигна неговият отговор: „Скъпа, днес няма да успея. Но утре може да вечеряме заедно. Ако ТИ искаш!!!“ Разочарованието й продължи само няколко минути и не помрачи радостното настроение, с което смяташе да си легне. Юдит определено държеше да опознае по-добре новия Ханес, който не чакаше на повикване като предшественика си. Нямаше търпение да се срещне с него за първи път.

Сигурно току-що бе завършил ускорен курс по безгрижност. Поздравът му беше твърде мимолетен и се състоеше от кратко ръкостискане и бегла целувка по бузата. Освен това Ханес закъсня с цели девет минути — време, през което Юдит наистина го очакваше с копнеж.

— Още шест минути, и щях да си тръгна — излъга тя.

Той леко се усмихна. Ако пред нея не стоеше проектантът на аптеки Ханес Бергталер, Юдит спокойно можеше да си помисли, че усмивката му излъчва превъзходство.

Държеше да го види в най-хубавата светлина. Ето защо бе избрала маса до прозореца, огрявана от лъчите на залязващото слънце. Бръчиците около очите му сияеха. Скоро и зъбите на баба му разкриха своя блясък — наподобяваха снежнобял хамак, разпрострял се от едното му ухо до другото. Жалко, че Юдит не носеше фотоапарат. Искаше й се да запечата момента завинаги.

Тя се учуди, че този път не е гладна. Също така й се стори странно, че той отделя твърде много внимание на менюто. В резервираното му поведение нямаше и следа от бурните чувства, с които я бе заливал през последните месеци. Юдит усети, че я обзема несигурност.

— Променило ли се е нещо? — попита тя след цял час, прекаран в забавни, но безсмислени приказки.

(За щастие не изрече на глас въпроса, който се въртеше в главата й: „Не ме ли обичаш вече?“)

— Да — отговори Ханес, — промених нагласата си.

Съобщи го със същия тон, с който преди малко й бе препоръчал ягодовия сладкиш.

— Опитвам се да подходя предпазливо — продължи той. — Искам да се чувстваш добре с мен. Не желая да те задушавам с любовта си.

— Това е много хубаво и аз го оценявам, скъпи.

Тя понечи да улови ръката му, но той рязко се отдръпна.

— Но? — попита Ханес.

— Няма „но“.

— Напротив, виждам, че има.

— Но не бива напълно да спираш да ми показваш, че все още означавам нещо за теб — отвърна Юдит.

— Съжалявам, за мен не съществува средно положение.

— Радвам се, че си откровен, но не мисля, че постъпваш справедливо. Как си се държал в предишните си връзки?

— Не ми се говори за това. Каквото се е случило в миналото, си остава там.

Междувременно слънцето бе залязло.

— Да тръгваме ли? — попита той.

— Добра идея — съгласи се тя.

Искаше й се да го целуне още по пътя към къщи — всъщност едва се сдържаше да не го направи, — но Ханес вървеше толкова отмерено и целеустремено, че Юдит не посмя да наруши ритъма му. Когато тя отвори входната врата на жилищната сграда, той изведнъж спря и заяви:

— Е, аз съм дотук.

— Моля?

— Няма да се кача с теб.

— Но защо?

Юдит положи огромни усилия да прикрие разочарованието си.

— Смятам, че така е по-добре.

Всъщност никога не е добре, когато някой използва тази отвратителна, банална фраза, помисли си тя. После попита:

— А ако ти кажа, че непременно искам да спя с теб?

— Ще се зарадвам.

— Но няма да се възбудиш.

— Напротив.

— Но?

— Няма „но“.

— Виждам, че има.

— Но сексуалната възбуда не е всичко.

— Добре, Ханес, ще направя последен опит. Искам да прекараш тази нощ с мен. Искам го ужасно много!

— Това е страхотно.

— Но?

— Но аз не искам да прекарвам само отделни нощи с теб.

— А какво?

— Целия си живот!

Кратката пауза беше повече от необходима.

— Е, добър вечер, господин Бергталер, за малко нямаше да ви позная.

Той не каза нищо.

— Между другото, нека те информирам, че е трудно да прекараш цял живот с една жена, ако не си прекарал с нея отделни нощи. Първо идват нощите, после целият живот. Питам те последно: ще дойдеш ли, или не?

Ханес мълчеше. Юдит бавно пристъпи навътре и понечи да затвори външната врата. Той не помръдна от мястото си.

— Лека нощ! — каза ядосано тя през пролуката на вратата.

— Моето пожелание за лека нощ се намира в чантата ти, скъпа! — провикна се след нея Ханес.

В продължение на няколко неспокойни часа Юдит се въртя в леглото, като се стараеше да пренебрегне чуждото тяло в чантата си. Знаеше, че може да очаква от Ханес всичко — от салфетка с надпис „Сладки сънища!“ или „Обичам те!“ до брат близнак на отвратителния кехлибарен пръстен. Към три сутринта тя все пак реши да погледне, за да успее най-сетне да заспи. Пожеланието му за лека нощ обаче я държа будна още дълго време. Представляваше пощенски плик със самолетни билети — Венеция, три дни, двама души, три нощи, нейното и неговото име. Тръгване в петък, вдругиден. Върху плика бе изрисувано голямо сърце, а с почерка на Ханес бе написано: „Изненада!“