Даниел Глатауер - Вечно твой

— Ханес, да не си откачил? Как изобщо ти хрумна подобно нещо? Изплаши ме до смърт. Защо не си в Лайпциг? Какво търсиш тук?

Юдит дишаше тежко. Ханес остави цветята на пода и разтвори ръце. Тя се отдръпна.

— Какво търся ли? Разбира се, че теб, скъпа. Исках да те изненадам. Нямах представа, че ще си дойдеш толкова късно. Защо се забави? Къде скиташ посред нощите? Защо ни причиняваш това?

Гласът му трепереше. Светлината играеше по лицето му. Около очите му се открояваха дълбоки сенки.

— Моля те, върви си! — каза Юдит.

— Гониш ли ме?

— Сега не съм в състояние да говоря. Трябва да остана сама, да дойда на себе си. Моля те, тръгни си!

— Скъпа, недей така. Мога да ти обясня всичко. Искам да бъда с теб, завинаги. Готов съм да те закрилям. Ние си принадлежим. Пусни ме вътре. Нека да обясня.

Юдит усети как вцепенението постепенно започва да отстъпва място на гнева. Гласът й бе възвърнал силата си.

— Ханес, напусни сградата! — изкрещя тя. — Веднага! Разбра ли ме?

На четвъртия етаж се отвори врата и някой извика:

— Тихо там горе! Ще се обадя на полицията!

Заплахите очевидно подействаха, тъй като Ханес рязко смени тона.

— Мислех, че ще се зарадваш — измънка той пред вратата на асансьора. — Изобщо ли не ти липсвах?

Юдит стоеше безмълвно.

— Няма ли поне да вземеш цветята? Почти увехнаха. Имат нужда от вода. От часове чакат някой да ги сложи във ваза.

След мъчителна, безсънна нощ тя му изпрати есемес, в който го помоли да се видят. Срещнаха се в кафене „Райнер“ в обедната почивка. Той бе избрал същата маса като на първата им среща, но този път седеше на ъгловата пейка. Юдит се настани на неудобния стол срещу него. Ханес изглеждаше блед и уморен. Тя познаваше отлично гузното изражение на лицето му. Приличаше на ученик, който е получил слаба оценка по математика.

Историята за Лайпциг се оказа лъжа. Нямало никакъв архитектурен семинар. Ханес бил забелязал, че нейната любов не нараства със същото темпо като неговата. Искал да й даде почивка, възможност да си отдъхне (сякаш любовта беше някакво състезание). Моментът му се сторил подходящ, тъй като и бездруго трябвало да свърши нещо. Той се подсмихна — скоро Юдит щяла да разбере за какво става дума.

— Ханес, не може да продължаваме така — заяви тя.

— Нормално е да ми се сърдиш за вчера — отвърна той. — Беше глупаво от моя страна. Трябваше да ти звънна предварително. Появих се в доста неудобен момент.

— Не, Ханес, не е само това. Връзката ни е толкова интензивна, че си мисля дали да не…

— Ако обичаш, не продължавай! — прекъсна я той.

От засрамения ученик нямаше и следа. На негово място се бе появил изнервеният, строг баща.

— Разбирам те напълно. Наясно съм, че допуснах грешка, няма да се повтори. Но знаеш ли какво означава копнеж? Да ти го кажа ли буква по буква? К-О-П-Н-Е-Ж. Копнеж. Аз копнеех за теб. Нима това е престъпление?

Щом забеляза, че Юдит се е загледала в свития му юмрук, той веднага го разтвори и се усмихна като по команда. Безуспешно се опита да възвърне обичайното си ведро изражение. Протегна ръка към нея, но тя се отдръпна.

— Ще видиш, скъпа, всичко ще бъде наред.

Юдит поиска сметката.

— Не, аз ще платя — настоя Ханес.

— Госпожо, търсят ви по телефона — извика Бианка няколко часа по-късно от предната част на магазина.

Юдит се намираше в офиса, където се опитваше да сглоби пъзела в главата си, без да се разстройва допълнително.

— Заета съм, не искам да ме безпокоят — отвърна тя.

След шока, на който бе подложена миналата вечер, сърцето й още не можеше да влезе в обичайния си ритъм.

— Обажда се брат ви Али.

— А, добре, прехвърли го.

Али говореше два пъти по-бързо и по-високо от обикновено. Направо кипеше от вълнение — ако застоялата вода изобщо можеше да кипи.

— Не знам как да ви се отблагодаря — започна той.

Юдит също не знаеше. А и нямаше представа за какво става въпрос.

— Толкова е хубаво да имаш сестра, която ти помага в трудни времена — продължи той.

— Да, по принцип е така. Но какво съм направила?

— Доведе Ханес у нас. Хеди е ужасно щастлива. Ще видиш, скоро изобщо няма да се нуждая от медикаменти.

Юдит изгуби търпение.

— Изплюй камъчето, Али! Каква е връзката с Ханес?

— Само не ми казвай, че не знаеш.

В началото на седмицата, веднага след гостуването им, Ханес се обадил на брат й със страхотно предложение за работа. Единственото задължение на Али било да прави снимки на аптеки — първо само в Северна Австрия, а после и в други части на страната. Ден по-късно Ханес го взел със себе си и двамата отишли до Шваненщат, където разгледали първия обект. Ханес му обяснил, че най-важни са снимките на сградите отвън. После подписали временен договор за половин година.