Майкъл Конъли - Падане

— Мануел, там ли си?

— Да. Мога да вкарам името в компютъра и да видя какво имаме.

— Добре, направи го. Името е Чилтън Арън Харди.

От другата страна се чу тракане на клавиатура.

— А, намерих го — каза Мануел. — Само че вече не получава кислород от нас.

— Как така?

— Тук пише, че последната доставка е от юли две и осма. Или е умрял, или е сменил доставчика. Може да е намерил някой по-евтин. Доста клиенти губим по този начин.

— Сигурен ли си?

— Данните са пред мен.

— Благодаря, Мануел.

Бош затвори. Прибра телефона и отново извади пистолета.

Докато се спускаше по стълбата, адреналинът му скочи. Видя, че Харди не е помръднал от стола си, но е запалил цигара. Чу седеше нащрек на облегалката на канапето.

— Накарах го да изключи кислородната бутилка, за да не ни вдигне във въздуха — каза той.

— Кислородната бутилка е празна — отвърна Бош.

— Какво?

Бош не отговори. Прекоси стаята и застана пред Харди.

— Ставай.

Харди го погледна с объркана физиономия.

— Казах да станеш.

— Какво се е случило?

Бош го сграбчи с две ръце, за ризата и го дръпна рязко от стола. Завъртя го и го бутна с лице към стената.

— Хари, какво правиш? — попита Чу. — Това е стар…

— Това е той — прекъсна го Бош.

— Какво?

— Това е синът, а не бащата.

Бош откачи белезниците от колана си и закопча ръцете на Харди зад гърба му.

— Чилтън Харди, арестуван си за убийството на Лили Прайс.

Харди не каза нищо, докато Бош му рецитираше правата. Залепи буза за стената и на лицето му се появи лека усмивка.

— Хари, бащата горе ли е? — попита Чу зад него.

— Не.

— Тогава къде е?

— Сигурно е мъртъв. Младши се представя за него, прибира му пенсията, социалните осигуровки и всичко останало. Отвори папката. Къде е снимката от шофьорската книжка?

Чу пристъпи напред с увеличената снимка на Чилтън Арън Харди-младши. Бош обърна Харди и го задържа до стената с ръка на гърдите. Приближи снимката до лицето му. Махна дебелите очила и ги пусна на пода.

— Той е. Обръснал е главата си за снимката. Променил е външния си вид. Така и не проверихме снимката на баща му. А трябваше да го направим.

Бош върна снимката на Чу, а усмивката на Харди стана по-широка.

— Весело ли ти е? — попита Бош.

Харди кимна.

— Голяма веселба е. Нямате никакви доказателства срещу мен.

Гласът му вече беше различен. С по-дълбок тембър, а не онзи несигурен старчески глас, който бяха слушали досега.

— И е адски весело, че претърсихте незаконно къщата. Никой съдия няма да повярва, че съм ви дал разрешение. Жалко, че не открихте нищо. С удоволствие ще гледам как съдията ви изхвърля.

Бош награби Харди за ризата, дръпна го от стената и отново го тресна в нея. Усети как яростта му се надига.

— Хей, партньоре? — рече той. — Я иди до колата и вземи компютъра. Искам да напишеш разрешително за обиск още сега.

— Хари, вече проверих телефона си. Тук няма безжичен интернет. Как ще го изпратим?

— Партньоре, иди да вземеш компютъра. После ще се безпокоим за безжичния интернет. И затвори вратата на излизане.

— Добре, партньоре. Отивам за лаптопа.

Посланието беше получено.

Бош нито за миг не свали поглед от очите Харди. Видя в тях как той регистрира ситуацията и разбира, че ще остане сам с него. Зад лъскавата им студенина се появи страх. Веднага щом чу външната врата да се затваря, Бош измъкна глока си и тикна дулото под брадичката на Харди.

— Познай какво ще стане, задник такъв. Ще приключим това още сега. Защото си прав, не разполагаме с достатъчно доказателства. А аз няма да те оставя на свобода нито един шибан ден повече.

Рязко го дръпна от стената и го събори на пода. Харди се блъсна в масичката и падна по гръб, пепелникът и чашата с вода отлетяха настрани. Бош се стовари отгоре му и го възседна.

— Ето как ще го направим. Не сме знаели кой си, чаткаш ли? Взели сме те за баща ти, а когато партньорът ми е излязъл до колата, ти си ми се нахвърлил. Имало е борба за пистолета. И познай какво е станало? Изгубил си.

Бош задържа пистолета странично, за да може Харди да го види.

— Ще има два изстрела. С първия ще пръсна шибаното ти черно сърце, а после ще сваля белезниците, ще пъхна глока в мъртвите ти ръце и ще стрелям в стената. Така и по двама ни ще има следи от барут и всичко ще бъде наред.

Наведе се, опря пистолета под ъгъл в гърдите на Харди и каза:

— Да, нещо такова.

— Чакай! — извика Харди. — Не можеш да го направиш!