Майкъл Конъли - Падане

— Настанявайте се. Какво е сторило и къде се е дянало момчето ми, че идвате при мен?

Бош поклати глава.

— Доколкото ни е известно, нищо. Искаме да говорим с него за друг човек. Разследваме мъж, който по всяка вероятност е живеел със сина ви преди години.

— Кой?

— Името му е Клейтън Пел. Виждали ли сте го някога?

— Клейтън Пауъл?

— Не, сър. Пел. Клейтън Пел. Името познато ли ви е?

— Не мисля.

Харди се наведе напред и се закашля в дланта си. Тялото му се разтресе от спазмите.

— Проклети цигари. И какво е направил онзи Пел?

— Не можем да разкриваме подробности около разследването. Достатъчно е да кажем, че според нас е извършил лоши неща и ще ни е по-лесно да се справим с него, ако знаехме миналото му. Имаме снимка, която искаме да ви покажем.

Чу извади полицейската снимка на Пел. Харди я разглежда дълго и накрая поклати глава.

— Не мога да го позная.

— Така изглежда сега. А е живял със сина ви преди двайсетина години.

Този път Харди се изненада.

— Преди двайсет години? Тогава трябва да е бил само на… о, сещам се, говорите за онова момче, което живееше с майка си у Чилтън в Холивуд.

— Близо до Холивуд. Да, по онова време е бил осемгодишен или някъде там. Сега спомняте ли си?

Харди кимна и движението го накара да се закашля отново.

— Искате ли вода, господин Харди?

Старецът махна с ръка, но продължи да се дере, а на устните му се появи слюнка.

— Чил дойде един-два пъти с него. Това е.

— Някога говорил ли е за момчето?

— Казваше само, че му е дошло до гуша. Майка му се запилявала някъде и го оставяла на него, а той не ставаше много за баща.

Бош кимна, сякаш информацията беше важна.

— Къде е Чилтън сега?

— Казах ви. Не зная. Вече не ме посещава.

— Кога го видяхте за последен път?

Харди задрапа четината си и отново се изкашля в длан. Бош погледна към Чу, който още стоеше прав.

— Партньоре, ще му донесеш ли малко вода?

— Не, добре съм — запротестира Харди.

Чу обаче беше схванал намека и излезе в коридора до стълбата да търси кухня или баня. Бош знаеше, че така ще може да огледа набързо първия етаж на къщата.

— Помните ли кога за последно видяхте сина си? — отново попита Бош.

— Аз… всъщност не. Годините… не знам.

Бош кимна, сякаш знаеше как семейства, родители и деца могат да се отдалечат с времето.

Чу се върна с чаша вода от чешмата. Чашата не изглеждаше особено чиста. Имаше следи от пръсти. Докато я подаваше на Харди, Чу едва забележимо поклати глава. Не беше видял нищо особено.

Харди отпи и Бош отново се опита да насочи разговора към сина му.

— Имате ли телефонния номер или адреса му, господин Харди? Наистина трябва да говорим с него.

Харди остави чашата до пепелника. Посегна към мястото, където трябваше да е джобът на ризата, но халатът му нямаше джоб. Подсъзнателно посягане към несъществуващ пакет цигари. Бош си спомни, че правеше същото навремето, когато още беше заклет пушач.

— Нямам телефонния му номер — каза Харди.

— Ами някакъв адрес? — попита Бош.

— Не.

Харди сведе очи, сякаш за да покаже, че това свидетелства за несправянето му като баща или че синът му не е стока. Както често правеше при подобни случаи, Бош неочаквано смени въпросите. Престана и да се преструва за причината за посещението. Вече не му пукаше дали старецът се чуди кого разследват — Клейтън Пел или сина му.

— Синът ви с вас ли живееше, докато беше малък?

Дебелите очила на Харди подсилваха движенията на очите му. Въпросът предизвика реакция. Очите му зашариха бързо и го издадоха.

— С майка му се разведохме. Отдавна. Не виждам много Чилтън. Живеехме разделени. Майка му — тя вече е мъртва — тя го отгледа. Аз й пращах пари…

Каза го така, сякаш парите бяха единственото му задължение. Бош кимна, продължаваше да се преструва, че разбира и съчувства.

— Тя някога казвала ли ви е, че той има проблеми или нещо подобно?

— Мислех си… казахте ми, че търсите онова момче. Пауъл. Защо питате как е отраснал синът ми?

— Пел, господин Харди. Клейтън Пел.

— Не търсите него, нали?

Това беше. Играта свърши. Бош се надигна.

— Синът ви не е тук, нали?

— Казах ви. Не зная къде е.

— В такъв случай няма да имате нищо против да огледаме, нали?

Харди изтри уста, поклати глава и отсече:

— За това ще ви трябва заповед.

— Не и ако става въпрос за безопасност — отвърна Бош. — Стойте тук, господин Харди, а аз ще огледам набързо. Детектив Чу ще остане с вас.

— Не, не ми трябва…