Майкъл Конъли - Падане

— Само ще се уверя, че сте в безопасност, нищо повече.

Докато Чу се опитваше да успокои развълнувания Харди, Бош тръгна по коридора. Къщата следваше типичен план — трапезария и кухня зад дневната. Имаше килер под стълбището, както и малка тоалетна. Бош бързо надзърна в тези помещения, приемайки, че Чу вече ги е претърсил, и отвори вратата в дъното на коридора. В гаража нямаше кола. Беше пълен с кашони и стар дюшек, облегнат на едната стена.

Обърна се и се върна в дневната.

— Нямате ли кола, господин Харди? — попита той, докато вървеше към стълбите.

— Ако ми се наложи, си поръчвам такси. Не се качвайте горе.

Бош спря на четвъртото стъпало и го погледна.

— Защо?

— Нямате заповед и нямате право.

— Синът ви горе ли е?

— Не, няма никой горе. Само че нямате право.

— Господин Харди, трябва да се уверя, че всичко е наред и че ще бъдете в безопасност, когато си тръгнем.

Продължи нагоре. Настояването на Харди да не се качва го накара да застане нащрек. Щом се озова на втория етаж, извади пистолета.

И тук разположението беше познато. Две спални с голяма баня и тоалетна помежду им. Първата спалня явно беше на Харди — с разхвърляно легло и мръсни дрехи по пода. На нощната масичка имаше мръсен пепелник, а на бюрото се виждаха кислородни бутилки. Стените бяха пожълтели от никотин и всичко беше покрито с прах и пепел от цигари.

Бош взе една от бутилките. На етикета пишеше, че съдържа течен кислород и трябва да се използва внимателно. Имаше Телефонен номер на фирмата доставчик — „Реди Еър“. Претегли бутилката на ръка, стори му се празна, но не можеше да каже със сигурност. Остави я на бюрото и се обърна към вратата на дрешника.

Той беше голям, пълен с мухлясали дрехи по закачалките. Лавиците горе бяха заети от кутии. Подът бе осеян с обувки и мръсни дрехи, явно натрупани за пране. Бош излезе от спалнята и продължи по коридора.

Втората спалня беше най-чистото помещение в дома, защото явно не се използваше. Вътре имаше бюро и масичка, но леглото беше без дюшек. Бош си спомни дюшека и пружината в гаража — явно бяха свалени от тази стая. Провери гардероба, който се оказа пълен, но по-подреден. Дрехите бяха окачени в найлонови пликове.

Върна се в коридора, за да провери банята.

— Хари, всичко наред ли е? — обади се Чу отдолу.

— Всичко е наред. След малко слизам.

Прибра пистолета и надникна в банята. На закачалката висяха мръсни кърпи, върху казанчето на тоалетната се мъдреше още един пепелник. До него имаше пластмасов освежител за въздух. Бош едва не се разсмя, когато го видя.

Отделението за къпане се намираше зад мръсна найлонова завеса, а самата вана допълваше мотива с пръстен кир, която сякаш се беше трупала с години. Отвратен, Бош се обърна и тръгна към стълбите, но размисли и се върна в банята. Отвори аптечката и установи, че и трите стъклени лавици са заети с шишенца и инхалатори. Взе напосоки едно шишенце и прочете етикета. Лекарството, нещо на име „теофилин“, беше изписано преди четири години. Върна го на мястото му и взе един инхалатор. Този път на етикета пишеше „албутерол“. Изписан преди три години.

Погледна друг инхалатор. И друг. Накрая провери всички инхалатори и шишенца. Имаше множество различни лекарства и някои от шишенцата бяха пълни, но в повечето не бе останало почти нищо. В цялата аптечка обаче нямаше лекарство, изписано преди по-малко от три години.

Затвори аптечката и видя лицето си в огледалото. Вгледа се в черните си очи.

И изведнъж разбра.

Излезе от банята и бързо се върна в спалнята на Харди. Затвори вратата, за да не го чуят от дневната. Извади телефона и взе една кислородна бутилка. Набра номера на „Реди Еър“ и поиска да го свържат с координатора на доставките. Отговори му мъж на име Мануел.

— Мануел, аз съм детектив Бош. Работя в полицейското управление на Лос Анджелис и провеждам разследване. Искам много бързо да разбера кога за последен път сте доставили кислород на един от клиентите ви. Можеш ли да ми помогнеш?

Отначало Мануел си помисли, че това е някакъв номер, погоден от приятел.

— Виж какво — остро рече Бош. — Не е никаква шега. Разследването е спешно и информацията ми трябва веднага. Или ми помогни, или ме свържи с някой, който може да го направи.

Последва мълчание и Бош чу, че партньорът му го вика отново. Остави бутилката, закри микрофона с длан и отвори вратата на спалнята.

— Сега идвам — извика той.

Затвори вратата и отново вдигна телефона.