Майкъл Конъли - Падане

— Хари, искаш ли да ида горе и да поговоря с онези? — попита Чу.

— Не, винаги се започва от трупа и се върви нататък. Винаги.

Чу беше свикнал да работи по стари случаи, при които никога не се налагаше да посещаваш местопрестъплението. Работиш единствено по доклади. Освен това имаше проблем да гледа трупове. Това беше основната причина да предпочете „Неприключени следствия“. Няма пресни убийства, няма местопрестъпления, няма аутопсии. Този път нещата щяха да бъдат различни.

Мармон Лейн беше стръмна и тясна улица. Трупът беше в северозападния ъгъл на хотела. Криминалистите бяха разпънали навес над сцената, за да я скрият от любопитните очи в медийните хеликоптери и къщите по терасите нагоре по склона.

Преди да влезе под навеса, Бош погледна нагоре към хотела. Видя някакъв костюмиран тип, наведен през парапета на балкона на най-горния етаж. Вероятно беше Гленвил или Соломон.

Под навеса цареше трескава дейност, в която участваха криминалисти, съдебни лекари и полицейски фотографи. В центъра на цялата суматоха беше Гейбриъл ван Ата, когото Бош познаваше от години. Ван Ата беше прекарал четвърт век в ЛАПУ като криминалист и шеф на екип, преди да се пенсионира и да започне работа при съдебния лекар. Сега получаваше заплата и пенсия и още се явяваше на местопрестъпления. Това беше добре дошло за Бош. Той знаеше, че Ван Ата няма да скрие каквото и да било. Щеше да каже, точно онова, което мисли.

Бош и Чу влязоха под навеса, но останаха настрана. В момента сцената принадлежеше на криминалистите. Бош видя, че тялото е преместено от мястото на падане и работата е в напреднал стадий. Трупът скоро щеше да бъде откаран за аутопсия. Това го подразни, но такава беше цената на пристигането със закъснение.

Отвратителните поражения след седем етажа гравитация бяха изцяло на показ. Бош почти усети как стомахът на партньора му се преобръща от гледката. Реши да му даде почивка.

— Виж какво, аз ще се оправя тук, после ще се видим горе.

— Наистина ли?

— Наистина. Но няма да се отървеш от аутопсията.

— Разбрахме се, Хари.

Разговорът им привлече вниманието на Ван Ата.

— Хари Б. — рече той. — Мислех си, че още работиш по стари случаи.

— Този тук е специален, Гейб. Може ли да вляза?

Иначе казано, да влезе във вътрешния кръг на сцената. Ван Ата му махна да се приближи. Докато Чу бързаше да се отдалечи от навеса, Бош взе калцуни от кутията и ги надяна върху обувките си. След това си сложи ръкавици, заобиколи внимателно съсирената кръв по тротоара и приклекна до онова, което беше останало от Джордж Томас Ървинг.

Смъртта отнема всичко, включително и достойнството. Голото потрошено тяло на Джордж беше заобиколено от криминалисти, които гледаха на него като на най-обикновена работа. Земната му обвивка беше превърната в разкъсана кожена торба, пълна с изпотрошени кости, органи и кръвоносни съдове. Кръвта беше изтекла от всяко естествено отвърстие, както и от множеството други, появили се от сблъсъка с тротоара. Черепът беше размазан и лицето беше обезформено като в криво огледало на панаир. Лявото око беше изскочило от орбитата и висеше на бузата. Гръдният кош бе смазан от удара и през кожата стърчаха няколко строшени ребра и ключица.

Без да мигне, Бош внимателно разгледа тялото, като търсеше нещо необичайно в платно, което трудно можеше да се нарече обичайно. Потърси следи от игли по вътрешната страна на ръцете, както и мръсотия под ноктите.

— Пристигнах със закъснение — каза той. — Има ли нещо, което трябва да знам?

— Мисля, че падането по очи е много странно, дори за самоубийство — отвърна Ван Ата. — И искам да насоча вниманието ти към нещо ето тук.

Той посочи ръцете на жертвата, които лежаха в локви кръв.

— Всяка кост в ръцете е счупена, Хари. Всъщност е направо раздробена. Само че нямаме фрактури с разкъсване на кожата.

— И какво ни казва това?

— Че си имаме работа с една от две крайности. Първо, решил е да се метне и дори не е протегнал ръце, за да се предпази от удара. Ако го беше направил, щяхме да имаме натрошени кости и разкъсана кожа.

— А другата крайност?

— Не се е опитал да се предпази, защото е бил в безсъзнание, когато е паднал.

— Иначе казано, бил е изхвърлен.

— Да, или по-вероятно изпуснат. Трябва да анализираме разстоянията, но както изглежда, полетял е право надолу. Ако е бил бутнат или изхвърлен, както се изразяваш, би трябвало да падне малко по-далеч от сградата.

— Ясно. А времето на смъртта?